Определение №256 от по търг. дело №500/500 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№256
 
гр.София, 18.05. 2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети  май  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                                          
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско  дело под № 500/2008 година
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Б. от гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 49/24.03.2008 год., постановено по гр.дело № 485/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, І-4 състав от 27.11.2006 год. по гр.дело № 135/2004 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗАД”Б”, гр. С. иск по чл.411/отм./ТЗ за сумата 9 580 лева като е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 9 580 лева до предявения размер на иска – сумата 15 664 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото въззивният съд е направил извода, че липсва причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и претендираните травматични увреждания. Неправилно в обжалваното решение е прието, че сключената застраховка „живот” изключва риска от злополука при ПТП. Наведени са доводи, че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства и в частност експертните решения на ТЕЛК, в които е определен съответен процент на трайна неработоспособност с диагноза „разкъсване и контузия на мозъка”, довело впоследствие до посттравматична епилепсия, а не временна загуба на трудоспособност, както е приел съда, за която ищецът е получил застрахователно обезщетение. Посочва се още, че по друг съдебен спор между същите страни, касаещ обезщетение по доброволна застраховка „злополука на лица в МПС” във връзка с процесното ПТП същият състав на САС е приел, че е налице настъпване на застрахователно събитие – телесно увреждане на ищеца в резултат на ПТП от 05.02.2001 год. като му е присъдил сумата 25 000 лева за причинена 50% трайна загуба на работоспособност поради злополуката. В тази връзка се поддържа противоречие между приетото в обжалваното решение и решението на САС по гр.дело № 343/2004 год. по повод последиците от една и съща транспортна злополука.
В допълнително изложение от 30.05.2008 год. жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт със съдебната практика на ВКС и съдилищата по аналогични дела – р. по дело № 1005/1983 год. на ОСНК на ВКС, ППВС № 4/25.05.1961 год., р. № 1761/1973 год. по гр.дело № 988/1973 год. на ВКС-І ГО, р. по гр.дело № 2058/2005 год. на СГС-ІV отд. и р. на САС от 25.07.2005 год. по гр.дело № 343/2004 год. Изтъква, че произнасянето на ВКС по конкретния случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗАД”Б”АД, гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение апелативният съд е отхвърлил предявения от ищеца-касатор иск по чл.411/отм./ТЗ за заплащане на застрахователната сума поради трайна загуба на работоспособност в резултат на ПТП на 05.06.2001 год., предвидена в сключения с ответника договор за застраховка „живот” от 27.06.2000 год., по силата на който е застрахован животът и трудоспособността на касатора за срока от 28.06.2000 год. до 28.06.2001 год. при застрахователно покритие в рамките на сумата 20 000 лева в зависимост от вида на покритите рискове съгласно условията на договора. След извършена цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал съдът е направил решаващия извод, че претендираната застрахователна сума не се дължи не поради наличието на изключен риск, посочен в закона или Общите условия по застраховка „живот” на застрахователя, нито поради кумулиране на изплатени суми по друг вид застраховка, а по причина на това, че с оглед конкретните данни по делото не е доказан твърдяният факт, че е налице трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице, настъпила в резултат на увреждане от соченото от ищеца ПТП на 05.06.2001 год. Прието е също, че според процесния застрахователен договор заплащането на претендираната застрахователна сума по застраховка „живот” обективно е обвързано с процента на загубената трудоспособност, определен от ТЕЛК, а не само с наличието на злополука увредила най-общо здравето на застрахования/представляваща застрахователен риск по застраховка „злополука”/ като по този начин е отчетена спецификата и разликата между двата вида застраховки, както и обстоятелството, че ако увреденото лице е сключило и двете застраховки то има право да кумулира сумите по тях при доказване на конкретния фактически състав.
Видно от съдържанието на касационната жалба жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС. Наведените доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства довели до необоснованост, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не се съдържа противоречие на обжалваното решение с Постановление № 4/25.05.1961 год. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по някои въпроси във връзка с непозволеното увреждане, в което е предвидено, че получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка за живот или злополука не се приспада от обезщетението по чл.45 ЗЗД. Както вече беше посочено, в случая съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен по съображения, че с оглед данните по делото, не е доказано наличието на трайна загуба на работоспособност на Р. Б. в резултат на процесното ПТП, а не по причина на това, че ищецът вече е получил от ответника застрахователна сума – 420 лева за лека телесна повреда/контузия на главата/ по същата застрахователна полица за застраховка „живот” или че с решение на САС по гр.дело № 343/2004 год. му е присъдена застрахователна сума /25 000 лева/ по доброволна застраховка „злополука на лица в МПС” във връзка със същото ПТП от 05.06.2001 год. по иск, който е предявил срещу „Д”АД.
Цитираните в жалбата решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави на ВКС по граждански и търговски дела, постановени при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 год.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Както беше вече посочено, ирелевантно в случая е обстоятелството, че ищецът-касатор е получил застрахователни суми и застрахователни обезщетения по други дела във връзка с последиците от процесното ПТП. Евентуалните различия в крайния резултат по тези дела се дължи на разлики в предмета на предявените искове. Що се отнася до преценката на фактическия и доказателствен материал по делото извършена от съда, същата е относима единствено по конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт, а не допустимостта на касационното обжалване.
Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 49/24.03.2008 год., постановено по гр.дело № 485/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top