О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 14.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 166 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от С. С. К. против определение № 48 от 02.02.2012г. по гр.д.№ 1048/2011г. на І гр.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба вх.№ 25296 от 04.08.2011г. против решение № 857 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 53/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено пъроинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу И. П. И. иск за установяване, че ответникът не е собственик на 600 кв.м., съставляващи част от имот № 800 по КП от 1990г. на м. “Горна Трака” в землището на [населено място]. .
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, тъй като данъчната оценка е определена към момента на предявяване на иска, а е представена нова актуална данъчна оценка. Навежда се и довод, че производството е било висящо към момента на влизане в сила на чл. 280, ал.2 от ГПК, поради което тази норма не е следвало да се прилага.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
Данъчната оценка на имота, предмет на иска съгласно удостоверението, приложено на л. 36 от делото на РС е 7682,90 лв. Ищците са посочили в исковата молба данъчна оценка 5480, съобразно посоченото в н.а. № 33,т.ІV/29.09.2004г. Искът е предявен на 27.10.2005г. – при действието на отменения ГПК. Съгласно чл. 55, ал.1 б. “б” от ГПК /отм/ цената на иска е в размер на 1/4 от данъчната оценка, т.е. цената на предявения иск е 2420,70 лв. Ищцата е посочила в исковата молба цена на иска – 1370, съобразно посочената от нея данъчна оценка. С молба от 22.08.2011г. след постановяване на възивното решение, ищцата е представила ново у-ние за данъчна оценка към 2011г.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че цената на иска е под 5000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е оставил касационната жалба без разглеждане. Представената данъчна оценка от 2011г. не е възприета като определяща цената на иска по аргумент от чл. 70 от ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник, т.е. на 21.12.2010г. Касационната жалба е подадена при действието на новата редакция. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. По правило, а и в конкретния случай не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Когато касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., а исковата молба е постъпила при действието на отменения ГПК, както е в настоящия случай, цената на иска по вещни искове следва да се определя върху ? от данъчната оценка на имота, съгласно чл. 55, ал.1 б. “б” от отменения ГПК. Затова съдът правилно не е съобразил представената данъчна оценка от 2011г.
Или в обобщение, доводите в частната жалба са неоснователни, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 48 от 02.02.2012г. по гр.д.№ 1048/2011г. на Върховен касационен съд І гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: