О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
С., 17.04.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3572/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. § 74 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт М. В., срещу въззивно решение №35 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 82/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №483 от 14.12.2016 г. по гр. дело № 1945/2015 г. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната част относно присъдено обезщетение на наследниците на З. Т. на основание чл. 200 КТ за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука смърт на техния съпруг и баща над размера, съответно за съпругата над сумата от 30 000 лв. и над 25 000 лв. – за всяко от децата, ведно със законова лихва и съдебно-деловодни разноски. С първоинстанционното решение е осъдено [фирма], при участието като трето лице – помагач на негова страна на [фирма], [населено място], да заплати на М. Ф. Т., Р. З. Т., Женя З. Т. и Ф. З. Т. следните обезщетения за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на З. Р. Т. – съпруг на първата ищца и баща на останалите трима, настъпила на 21.11.2014 г. като резултат от възникнала трудова злополука на 18.11.2014 г., а именно: 99342.50 лв. за М. Т. – преживяла съпруга, и по 69342.50 лв. на всяко едно от трите деца Р. Т., Женя Т. и Ф. Т., ведно със законната лихва върху всяко от четирите обезщетения, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и общо на тримата сумата от 9880 лв., представляваща направени от тях разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, като е отхвърлен искът за остатъка над уважените размери до предявените такива и за законна лихва върху присъдените размери обезщетения за периода 18.11.2014 г. до 21.11.2014 г.
Ответниците по касационната жалба М. Ф. Т., Р. З. Т., Женя З. Т. и Ф. З. Т., чрез адвокат Г. К. и адвокат Х. Х., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество считат касационната жалба за неоснователна. Претендират направените пред ВКС разноски.
Първоинстанционният съд е приел за основателен иска с правно основание чл. 200 КТ, предявен против работодателя на пострадалия З. Т. за сумата от 110 000 лева за преживялата съпруга М. Т. и по 80000 лева – за всяко от трите му деца. След приспадане от тези суми на получената от ищците сума от 42 630 лева по договор за застраховка „трудова злополука“ със ЗАД [фирма], съдът е присъдил на ищцата М. Т. обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в размер на 99 342.50лв. и по 69 342.50 лв. – за всеки от останалите трима ищци, ведно със законната лихва, считана от 21.11.2014 г.
Според въззивния съд е безспорно установено по делото, че наследодателят на ищците З. Т. е работил по трудов договор в [фирма] като „монтьор турбинно оборудване“. Не се спори за наличието на договорни отношения между ответното дружество и конституираното по делото трето лице помагач [фирма], по силата на които отношения това дружество е възложило на ответника [фирма] ремонт на негова инсталация. Установено е, че на 18.11.2014 г. при изпълнение на трудовите си задължения във връзка с извършване на тази ремонтна дейност е възникнал инцидент, при който З. Т. е бил залят с гореща вода, вследствие на което е получил изгаряния на 90% от тялото, причинили смъртта му. С разпореждане № 152 от 13.02.2015г. на НОИ-ТП Б. злополуката с наследодателя на ищците е приета на основание чл. 55, ал. 1 КСО за трудова.
В приложения по делото Протокол № 65/30.01.2015г. на НОИ-ТП Б. за резултатите от извършеното разследване на злополуката е отразено, че на 17.11.2014 г. в цех „Турбинен“ възложителят [фирма] е предприел подготвителни действия, свързани с осигуряване на безопасност при изпълнението на ремонтната задача, завършваща с отваряне на дренажите в изолирания участък, което действие е вписано и в оперативния журнал на цех „Турбинен“ от 17.11.2014 г. [фирма] не е предало напълно обезопасен участък за извършването на ремонта като тръбопроводната система, предадена за ремонт не е била напълно дренирана. Д. е бил отворен, но поради неговата непроходимост в системата е останало значително количество гореща вода и при разглобяването на арматурата работникът Т. е бил облят от тази останала в тръбопровода гореща вода. Избиването на водата и заливането с гореща вода на пострадалия е станало вследствие на запушения, непроходим дренаж. В. [фирма] не е изпълнил задълженията си за предаване на бригадата на изпълнителя необезопасен обект за ремонт. Това е в нарушение на въведените с Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължения. Нарушения на този правилник при извършване на ремонта са допуснати и от двете дружества, респ. от различни действия на техни служители. Предприетите от тези служители действия са били извън тези, определени в наряд № 388 по ремонта и в отклонение на изискванията, предвидени в чл. 49 от Правилника, с които се е стигнало до допълнително загряване на водата, която гореща вода се е събрала и се е задържала над мястото за ремонт.
Неизправността на съоръжението, собственост на дружеството-възложител [фирма] и непредприетите действия от него за обезопасяването му, наред с извършените от служителите на двете дружества нарушения, са довели до настъпване на злополуката. По делото не са събрани доказателства за съпричиняване на злополуката в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Установеното неволно движение на пострадалия, довело до падането му под горещата струя вода нито е причина за възникване на злополуката, нито може да се определи като „груба небрежност“ по смисъла на закона.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, следва да се определи по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в случая. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. При определяне на обезщетението, дължимо на основание чл.200, ал.1 КТ следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е настъпила злополуката; възрастта на работника; стреса на неговите близки от внезапното настъпване на смъртта; отношенията в семейството на пострадалия; грижите, които той е полагал за своето семейство; преживените страдания от загубата на близък човек; изгубването на емоционална, морална и материална подкрепа. С оглед принципа за справедливост трябва да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице за претърпените неимуществени вреди, които са резултат от инцидента. Пострадалият Т. е бил на 52 години, в добро здраве, активен трудолюбив човек, който е продължил да работи въпреки възможностите за ранно пенсиониране като е подкрепял материално както съпругата си, така и децата си, отношенията помежду им се основавали на взаимопомощ, привързаност, обич и уважение. Предвид необратимия характер на увредата, внезапността на загубата на наследодателя на ищците, добрите отношения, създадени между всички тях през годините и подържаната топла връзка между починалия и членовете на неговото семейство приживе, заедно с обстоятелството, че болката от загубата на спътник в живота е непреодолима, както е тежка и загубата на баща, въззивният съд е преценил, че определените от първоинстанционния съд обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди отговарят както на обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, така и са съобразени с установената съдебна практика.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Съставлява ли груба небрежност поведението на пострадал при трудова злополука работник, който като ръководител на бригада не е упражнил дължимия контрол за безопасно изпълнение на работата и не е изпълнил конкретни указания от възложител на работата, свързани с безопасността и 2/ Неспазването на изискванията да бъдат осигурени достатъчно условията на безопасност на труда от страна на работодателя (възложителя), означава ли автоматично, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, дори и ако действията му са представлявали проява на груба небрежност. Сочи се противоречие по горните въпроси с практиката на ВКС: решение № 135 от 08.05.2014 г. по гр. дело № 4075/2013 г. на ІV г.о., решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г. на ІV г.о., решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 434/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 54 от 24.03.2016 г. по гр. дело № 3804/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 3233/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 302 от 07.10.2013 г. по гр. дело № 3248/2013 г. на ІV г.о. и решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. дело № 1298/2014 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №35 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 82/2017 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд не е приел, че пострадалият като ръководител на бригада не е упражнил дължимия контрол за безопасно изпълнение на работата и не е изпълнил конкретни указания от възложител на работата, свързани с безопасността, нито че неспазването на изискванията да бъдат осигурени достатъчно условията на безопасност на труда от страна на работодателя (възложителя), означава автоматично, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, дори и ако действията му са представлявали проява на груба небрежност.
Съобразно изхода на спора, на ответниците М. Ф. Т., Р. З. Т., Женя З. Т. и Ф. З. Т. трябва да се присъдят 4 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 82/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на М. Ф. Т., Р. З. Т., Женя З. Т. и Ф. З. Т., 4 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.