4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 18.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2882 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 179 от 16.06.2015 по в.т.д.№ 222/2015г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1260/2014г. на ОС Варна. Първоинстанционният съд е осъдил касатора да възстанови, на основание чл.55,ал.1, предл.първо ЗЗД на [фирма] сумата 48 593.76лв., платена без основание, като цена за едностранно начислена корекция на сметка за потребена ел.енергия за минал период 01.01.2012г.-23.03.2012г., ведно със законната лихва от 14.07.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Възразява се срещу извода, че констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно право основание за ответника да получи начислените в резултат на корекциите суми и срещу правилността на становището за неравноправност на корекционните клаузи в ОУ. Касаторът счита за неправилно и възприетото в обжалваното решение за отсъствие на данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство върху средството за техническо измерване като поддържа, че в случая е налице нерегламентирано присъединяване към разпределителната мрежа посредством електромер, който не е заведен в базата данни.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК- Доказва ли се виновното поведение на потребителя да не въздейства върху средството за техническо изследване при проведено пълно доказване от ответника на следните факти-договорна обвързаност между страните, основана на ОУ за продажба на електрическа енергия на [фирма], надлежно проведена процедура по констатиране неправомерното присъединяване на абоната към разпределителната мрежа и консумация на ел.енергия, която не се отчита от средството за измерване. Поддържа се, съдилищата не са съобразили безспорно установените по делото факти, че ищецът виновно е препятствал правилното отчитане на ел. енергията, че е пренебрегната доказателствената стойност на констативния протокол и неправилно е възприето заключението на СТЕ. Посочва, че в решение № 38 по т.д.№ 5/2013г. на І т.о. съставът на ВКС се е произнесъл по идентичен казус и е приел, че задължението на потребителя по отношение на средството за измерване е за бездействието, поради което основание за ангажиране на отговорността на абоната е налице при доказано действие, а тежестта на доказване е на доставчика на енергия, който установява този факт със съставения констативен протокол.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Поддържа, че твърдяното от касатора нерегламентирано присъединяване към ел.разпределителната мрежа и липсата на заведен електромер не отговарят на фактите по делото, тъй като комбината има регистриран електромер с номер, различен от описания в констативния протокол, на който ответникът основава правото си да извърши едностранна корекция на задължението на абоната. Претендира заплащане на разноските за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че констативните протоколи, които са послужили като основание за извършване на корекция на сметката са оспорени като неподписани от страна на потребителя и това твърдение не е оборено, а същевременно, според данните от констативния протокол, извършената проверка е по измерването на ел.енергия на друго дружество- [фирма]-т.е. че документът не е съставен за и не визира обект на ищеца, поради което не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи, съответно да задържи получената в резултат на корекцията сума. Приела е, че ответникът не е ангажирал доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на ел.енергия, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за измерване и върху точното отчитане. Изложени са и допълнителни правни аргументи, че към момента на извършената техническа проверка, не съществува норма, която дава възможност за последваща корекция-промяна на сметката за потребена енергия за минал период. Обобщено е с позоваване на задължителна съдебна практика, че установеното в процеса отсъствие на неправомерно въздействие върху средството за измерване, при същевременно констатирани нарушения при съставяне на констативните протоколи, обосновава право на ищеца да получи заплатените на ответното дружество суми.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения в изложението въпрос произтича на първо място от отсъствието на задължителната му характеристика на правен такъв. Той е изцяло фактически обусловен и основан на интерпретацията на касатора и неговото разбиране за установените обстоятелства по спора. Въпросът е по фактите, а не по правни проблеми. При излагането му касаторът изхожда от виждането си за установени в процеса факти, които не са приети за доказани от първоинстанционния и въззивния съд-„проведено пълно доказване на надлежно проведена процедура по констатиране на неправомерното присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа”, при изрични изводи относно негодността на тези документи да установят този факт. Посоченото в изложението е твърдение за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения при кредитирането на доказателства, което е относимо към правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Несъгласието на касатора с приетата за установена по спора фактическа обстановка също не може да изпълни ролята на основна предпоставка за допускане на обжалването. Отсъства и допълнителната предпоставка на която касаторът се позовава – в цитираното решение на ВКС е акцентирано върху доказаното действие, което потребителят е поел задължение да не осъществява, и върху доказателственото задължение за установяване на този факт от доставчика. Крайният изход на настоящия спор е обусловен от извода на апелативния съд, че ответникът не е доказал именно това обстоятелство. След като различният резултат в правните изводи на съда по конкретното дело и цитираното решение се дължи на приети за установени различни факти, не е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски по представени списък по чл.80 ГПК-адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.08.2015г., в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 2 000лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 179 от 16.06.2015 по в.т.д.№ 222/2015г. на Апелативен съд Варна.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 2 000лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: