3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
София, 19,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 436 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Е.-София против решение № 165/6.02.2012 г. по гр.д. № 3147/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 47/28.06.2011 г., поправено с решение № 58/12.08.2011 г., по гр.д.№ 645/201 г. на Пернишки ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Б. Е.-К. сумата 26 603.66 лв., на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, по договор за изработка от 21.01.2010 г., ведно със законната лихва и разноски.
Ответното по касационната жалба Б. Е. е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.Въпросът за дължимото възнаграждение по договор за изработка е решен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС., 2.Въпросът за правата на възложителя, приемането на работата и уведомяването за явни и скрити недостатъци, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво решаване от съдилищата не е налице. В анотациите на представените решения на ВКС, които са постановени по ГПК-отм., са възпроизведени разпоредбите на чл.264 и чл.265 ЗЗД.
В обжалваното решение-стр.5, са изложени подробни мотиви относно неоснователността на възраженията на ответника за недостатъци на изработеното, поради липса на доказателства за процесната продукция.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК се твърди, че разпоредбите на ЗЗД са крайно недостатъчни за изясняване на сложните отношения между страните по договора за изработка, що се отнася за начина на комуникация и уведомления между страните. Тези твърдения са неоснователни, поради следното: 1. Начина на комуникация и уведомления между страните по един договор, не е предмет на материалния закон., 2. Разпоредбите на чл.264 и чл.265 ЗЗД са без изменение и допълнение от 1950 г., пълни, ясни и безпротиворечиви по смисъла на чл.5 ГПК, а доктрината и съдебната практика по тях-константни. Тук следва да се имат предвид още и Виенска конвенция межд. продажба, ТР на ВДА за явни и скрити недостатъци и мн.др.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 165/6.02.2012 г. по гр.д. № 3147/2011 г. на Софийски АС.
Осъжда Я. Е.-София да заплати на Б. Е.-К. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: