О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 20.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4053/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх._113614/31.08.2018г.,подадена от В. М. В.,чрез пълномощниците му адвокат Г. Х. и адвокат А. Т.,против решени № 4646/11.07.2018г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№889/2017г. по описа на съда,с което е отменено решение ІІ-118-144 от 09.11.2016г. по гр.д.№30215/2012г. по описа на Софийски районен съд,ІГО,118 състав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на В. М. В.,че А. Б. А.,В. Н. Х.-Д.,В. П. Т.,Б. П. Д.,В. П. Д.,Л. В. Ц./починала в пхода на процеса/,В. Т. Ц.,Б. Т. Н.,Й. Б. Ц.,К. Б. Ц.,Д. В. Ц.,Б. Н. Ц.,Р. Г. Ц.,Л. Г. Ц.-М.,Н. Г. Г. и Г. г. Ц.,са собственици на основание наследяване и земеделска реституция на УПИ ** с площ 770 кв.м,находящ се във в.з.”М. д.-2. ч.-Р.-Д. по действащия РП на вилната зона,одобрен със Заповед №РД-50-1188/19.12.1995г. при описан в решението граници на имота по скица и представляващ поземлен имот с идентификатор №***,като осъжда В. М. В.,на основание член 108 ЗС,да им предаде владението на гореописания недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,както е и неправилно,поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушение на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. Б. А.,В. Н. Х.-Д.,В. П. Т.,Б. П. Д.,В. П. Д.,В. Т. Ц.,Б. Т. Н.,Й. Б. Ц.,Р. Г. Ц.,К. Б. Ц.,Н. Г. Г.,Г. Г. Ц. и Л. Г. Ц.-М.,чрез пълномощника им адвокат Я. В.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че от фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на наследодателката на ищците К. Ц., че земята е била обобществена, както и че собствеността е възстановена на наследниците й с Решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ – Овча купел, в съществуващи (възстановими) стари реални граници като ливада с площ от 7.527 дка, попадаща в строителните граници на [населено място], в местността (кв.) Ф., съставляващ имот пл. № *, в к. лист № 758 по кадастралния план от 1950 г., а по действащия план съставляващ части от петнадесет парцела, единият от които – процесният УПИ ** с площ от 770 кв.м.,въз основа на заявлението за възстановяване на собствеността от 14.02.1992 г. ,след което ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 86, том 1а, рег.№ 13775, дело 588/2003 г.Съдът е отбелязъл,че междувременно, на 15.11.2002 г. с нотариален акт № 122, том II, рег.№ 3905, дело № 296/2002 г. Й. Г. П. и П. Г. П. са продали на ответника В. В. процесния имот, за който на името на Й. П.(дядо на ответника) през 1993 г. е бил съставен констативен нотариален акт № 182/1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност.Съдът е приел предявеният иск за собственост на основание наследяване и реституция за основателен,като е посочил,че процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи на общия наследодател на ищците К. Ц. е започната с подаването на заявление от нейните наследници през 1992 г., която не е била приключила към началния момент на установяване на твърдяното от ответника владение.Съдът се е позовал на трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС по въпроса, че преди окончателното приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, т.е. докато трае реституцията, придобивна давност не може да тече и владението би могло да доведе до придобиването на земеделски имот по давност, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици,като срокът за придобивна давност тече от момента, от който имотът е възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ и от този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота,в случая целта е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици В резултат на това, съдът е стигнал до извода, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността му. От възстановяването на собствеността, упражняваната от владелеца фактическа власт с намерение имотът да бъде придобит от него, може да произведе ефекта на придобивната давност, но срокът на тази давност е винаги десетгодишния, а не кратката петгодишна давност,поради което дори към момента на възстановяване на процесния имот ответникът да се е намирал във владение на същия и да го е владял постоянно, явно и обезпокоявано, той не би могъл да бъде признат за негов собственик по давност, тъй като исковата молба, по която е образувано настоящото дело и с която е прекъсната давността, е подадена на 21.06.2012 г., т.е. преди десетгодишният давностен срок да е изтекъл.Наред с това,съдът е отбелязъл че , за осъществяване на фактическия състав на твърдения оригинерен придобивен способ, ответникът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 5, респ. 10 години фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот, без противопоставянето от страна на носителя на правото на собственост, като е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си,като това свое намерение ответникът следва да е манифестирал спрямо собственика, а не индеферентно спрямо други лица и доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, установени при едно пълно и главно доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност може да бъде уважено.Съдът е приел,че от събраните доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се установява ответникът В. да е демонстрирал поведение на пълноправен собственик спрямо ищците, да е манифестирал явно своето намерение да свои имота,тъй като такива данни по делото липсват, дори ответникът да е владял имота в периода от прехвърлянето му през 2002 г.Освен това съдът изрично е отбелязъл,че до заминаването му за САЩ през 2004 г., не се установява да е своил имота и да го е владял чрез трето лице по начина и с характеристиките, които изисква законът,поради което е стигнал до извода,че в полза на ответника не се е осъществил оригинерен придобивен способ на придобивната давност и възражението му е неоснователно.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.2 ГПК,като/цитирам/:
«Диспозитивът на първоинстанционното решение не съдържа отделно и самостоятелно произнасяне по всеки от двата иска-този по чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците,и този по чл.108 ЗС за предаване на владението.
Съгласно т.2,б.А ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д..№4/2014г. на ОСГТК на ВКС,при исковето по член 108 ЗС съдът следва да се произнесе с отделни диспозитиви за установяване правото на собственост и за предаване на владението.Установителен диспозитив за правото на собственост се съдържа за първи път в обжалваното въззивно решение.»,
като се излагат доводи,че е следвало въззивният съд да проведе производство по отстраняване на очевидната фактическа грешка,след което да разгледа въззивната жалба.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Освен това изложението доводи във връзка с цитираната от касатора задължителна съдебна практика на ВКС-ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС,са неотносими и касаят други хипотези,защото в настоящия случай с постановеното първоинстанционно решение предявеният иск с правно основание е отхвърлен,при хипотезата,че ищците са загубили правото си на собственост спрямо процесния имот,поради изтекла в полза на ответника,настоящ касатор,придобивна давност.
Във втората част от изложението си,касаторът посочва,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС-наличие на основанието по чл.280,ал.1 от ГПК,като се позовава на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Излагат се доводи,че въззивният съд не е упражнил косвен съдебен контрол във връзка със спора за собственост,върху решение на ПК/ОСЗГ за възстановяване правото на собственост на процесния имот,както и да обсъди всички доказателства по делото.
Видно от приетото с решаващите мотиви,въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС,като е преценил както поотделно,така и съвкупно,всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни такива,както и е взел предвид данните по заключението на съдебно-техническата експертиза относно статута на процесния имот,като в резултат на това е формирал правните изводи по делото.
Касаторът посочва и въпроса за допустимостта за придобиване по давност на имот,собствеността върху който е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,същата да се придобие с изтичане на петгодишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС или необходимият давностен срок е винаги десетгодишен по чл.79,ал.1 ЗС,който според него е разрешен в противоречие с приетото с ТР №10/2012г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решение на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Така формулираният от касатора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като не е обусловил правните изводи на съда.Видно от приетото с тези мотиви,въззивният съд е стигнал до извода,че е останало недоказано възражението на ответника за упражнявано от него давностно владение спрямо процесния имот,съгласно характеристиките,предвидени в закона.
С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 2000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от15.10.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4646/11.07.2018г. на Софийски градски съд,ГО,І V-Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№889/2017г. по описа на съда.
ОСЪЖДА В. М. В. да заплати на А. Б. А.,В. Н. Х.-Д.,В. П. Т.,Б. П. Д.,В. П. Д.,В. Т. Ц.,Б. Т. Н.,Й. Б. Ц.,Р. Г. Ц.,К. Б. Ц.,Н. Г. Г.,Г. Г. Ц. и Л. Г. Ц.-М.,сумата от 2000 лева/две хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: