5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 22.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4489/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.В.А. и адв.Ст.А. – пълномощници на А. С. П.,С. А. П. и В. С. П. срещу решение № 4124/06.06.2019 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1694/2019 год.,в частта,с която е потвърдено решение № 519829/ 30.10.2018 год. по гр.д. № 8951/2017 год. на Софийски районен съд,с което С. А. П.,А. С. П. и В. С. П. са осъдени на основание чл.45 ЗЗД да заплатят на С. С. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 900 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на деликта – 15.06.2013 год. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен. С. А. П.,А. С. П. и В. С. П. са осъдени на основание чл.45 ЗЗД да заплатят на А. Й. Р. и К. Й. Р. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане,причинено на Й. П. Р. в размер на общо 5 900 лв.,по 2 950 лв. на всеки един от тях,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на деликта – 15.06.2013 год. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен.Присъдени са разноски съобразно уважената и отхвърлената част на страните.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси : 1.Необсъждането на събраните по делото доказателства, респ.избирателното им обсъждане в полза на една от страните,представлява ли съществено процесуално нарушение; 2.При незаявени в исковата молба твърдения за претърпени болки и страдания,може ли съдът служебно да интервенира в личните изживявания на пострадалия и да му определя размера на неимуществените вреди по справедливост; 3.Агресията на пострадал по отношение на увреждащото го лице и негови близки,следва ли да се счита,като принос на собственото му увреждане и основание за намаляване обема на неимуществените вреди; 4.Не подписването на протокола от съдебно заседание от съдебния секретар пред първоинстанционния съд,по което са събирани доказателства,нарушение ли е на императивна материално правна норма и следва ли да бъде квалифицирано като порок от въззивната инстанция,без да е заявено изрично,по арг.чл.5 ГПК; 5.Допустимо ли е съдът да се позове на показания на свидетели разпитани в съдебно заседание,след като протоколът от съдебно заседание за разпитът им,не е подписан от съдебен секретар и този пропуск основание ли е за отмяна на въззивното решение.Позовава се на ТР № 1/2013 г., решение на ІV г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК и решение на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 1139/2018 г.,без данни същото да е влязло в сила.
Ответниците по касация не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взимат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на разпоредбата на чл.300 ГПК е приела,че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието,относно това,дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца,както и ,че обвързва съда относно размера на вредата,когато последната е елемент от фактическия състав на престъплението и е била предмет на наказателното производство,както е в случая.При определяне размера на справедливото обезщетение съдът е взел предвид приетото в ППВС № 4/1968 год.,както и обстоятелството, че от процесния деликт на ищците са нанесени многобройни телесни повреди,представляващи по своята същност леки телесни повреди,за които е ангажирана наказателната отговорност на ответниците /касатори.Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите,позовавайки се на постоянната практика на ВКС и посочвайки,че за да е налице съпричиняване,пострадалия трябва да е създал условия или да е улеснил с поведението си неговото настъпване,независимо дали е действал или бездействал виновно,но при наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.За неоснователно е прието и възражението за незаявяване в исковата молба и произволно прибавяне към нараняванията на „мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнание“от СМЕ,тъй като ищците твърдят в исковата молба,че са пострадали от престъпление,а именно нанесен побой,който им причинил временно разстройство на здравето,неопасно за живота и получените многобройни травми,представляват лека телесна повреда.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първите три поставени въпроса са неотносими към решаващия извод на въззивната инстанция за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците/касатори относно размера на вредата,когато тя е елемент от фактическия състав на престъплението и е била предмет на наказателното производство.Те имат общотеоретичен характер и са зададени, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. Иска се касационният съд да даде правни отговори на въпроси, които многократно са били предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение е съобразено от въззивния съд. Формулираните въпроси изразяват единствено несъгласието на касаторите с правните изводи на съда, обективирани в решението ,поради което притежават правната характеристика на касационни основания – оплаквания по същество на спора, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по последните два въпроса по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото самата им формулировка изключва възможността същите да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по съществото си въпросите се отнасят за правилността на решението.Освен това те се поставят за първи път пред касационната инстанция,а не са релевирани във въззивната жалба.Въззивният съд осъществява служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,а относно правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.
Не е налице и бланкетно релевираното по въпросите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се обоснова наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4124/06.06.2019 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1694/2019 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: