О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1855/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Ст. Х. в качеството му на процесуален представител на ответниците по делото Н. Ф. Д. и С. В. Д. за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК ответните страни Н. Д. Н., Д. Н. Н. и Г. Н. Н. са подали отговор на молбата, в който изразяват становище, че същата е неоснователна, тъй като уговореното и заплатено от молителите адвокатско възнаграждение е общо за изготвяне на отговор по касационната жалба и по частна касационна жалба, поради което не може да се прецени каква част от адвокатското възнаграждение за коя от две жалби е платено. На следващо място се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че от името на двамата молители е подаден един отговор на касационната жалба и на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 608 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 1855/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7908 от 31.10.2016 г. по гр.д. № 7136/2016 г. на Софийски градски съд и на постановеното по същото дело определение № 30111 от 15.12.2016 г. за изменение на решението в частта за разноските по подадените против двата съдебни акта съответно касационна жалба и частна касационна жалба от Н. Д. Н., Д. Н. Н. и Г. Н. Н..
Молителите Н. Д. и С. Д., ответници в касационното производство, са подали отговор на касационната жалба и на частната касационна жалба, в който е направено искане да им бъдат присъдените разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от тях за изготвяне на отговора, в общ размер на 2 480 лв./ по 1 240 лв. за всеки/. С определението по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане.
Молбата за допълване на постановеното по делото определение е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от приложения към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Ст. Х., за изготвяне на отговор на частната касационна жалба и на касационната жалба е уговорено заплащане на възнаграждение в общ размер на 2 480 лв., като е уточнено, че размерът е съобразен с броя и цената на исковете, по които всеки от двамата ответници е страна. В договора няма уговорено отделно възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба. Посочено е, че уговореното възнаграждение е заплатено на адвоката при подписване на договора.
С оглед на изложеното, неоснователно е възражението на насрещната страна, че от съдържанието на договора за правна помощ не става ясно какъв е размерът на уговореното адвокатско възнаграждение за всяко едно от конкретно изброените действия по осъществяване на правната защита.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за изготвяне на отговор на касационната жалба не може да бъде по- ниско от 500 лв. В случая молителите са ответници по два иска – по чл. 33, ал.2 ЗС и по чл. 108 ЗС, решението по които е било предмет на касационната жалба. Уговореното възнаграждение за защита по всеки от двата иска е в размер на 620 лв., т.е. в размер, близък до минималния, и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на обема на извършената от пълномощника работа.
По тези съображения на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото определение следва да бъде допълнено, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК Н. Д. Н., Д. Н. Н. и Г. Н. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. Ф. Д. и на С. В. Д. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 480 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 608 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 1855/2017 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Н. Д. Н., Д. Н. Н. и Г. Н. Н. да заплатят на Н. Ф. Д. и на С. В. Д. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в общ размер на 2 480 лв./ две хиляди четиристотин и осемдесет лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: