О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 23.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Богданова ч. гр. д. № 2199/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 12.04.2016 г., постановено по гр. д. № 13448/2015 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е изменено в частта за разноските въззивно решение № 454 от 15.01.2016 г., постановено по същото дело. Поддържа се, че неправилно с обжалваното определение допълнително е присъдена сумата от 380 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Излагат се съображения, че за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е необходимо страната да представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като това е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните и липсата му води до недопустимост на молбата, алтернативно, че исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ не са предявени самостоятелно и адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения, което съдът е сторил като се е произнесъл с решението се от 15.01.2016 г. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който чрез адвокат Е. Д. се изразява становище за неоснователност на молбата. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт. По същество жалбата е основателна.
С определение от 12.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 13448/2015 по описа на Софийски градски съд, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е изменено решение от 15.01.2016 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, направени пред въззивната инстанция като жалбоподателя е осъден да заплати на адвокат Е. Д. сумата от още 380 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА. В мотивите към определението е посочено, че са предявени трите иска по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, поради което с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждението за първите два иска е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната, а по третия иск съобразно чл.7, ал.2 от същата наредба сe определя с оглед материалния интерес.
В частната жалба се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима, тъй като ищецът не е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК.
Оплакването е основателно.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК относно искането за изменение на въззивното решение в частта му, с която е присъдена в полза на адвокат Е. Д. сумата от 480 лв. по чл. 38, ал. 2 ЗА е недопустима. Макар, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските, дължими по чл. 38, ал. 2 ЗА, е допустима само по искане на страната – в едномесечен срок от постановяване на решението. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно – че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Обжалваното определение, с което е изменено въззивното решение в частта за разноските, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от още 380 лв., без да е представен списък по чл.80 ГПК, като постановено по недопустима молба също е недопустимо. То ще следва да бъде обезсилено, а производството по молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му, с която е присъден адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗА- прекратено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение от 12.04.2016 г. по гр.д. № 13448/2015 г. на Софийски градски съд и прекратява производството по молбата на А. Д. М. по чл.248, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: