Определение №257 от 25.6.2013 по гр. дело №2381/2381 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257
София, 25.06. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2381/2013г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. С., [населено място],чрез пълномощника и адвокат В., срещу въззивно решение №7297/08.11.2012г. по гр. дело № 9069/2011г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС. Сочат се и се прилагат решения на ВКС. Поставят се въпроси – каква е доказателствената стойност на издаденото удостоверение от общината за съществуване на сграда в имот, когато тя е незаконна и не е отразена в КП; има ли доказателствена стойност отразяването на незаконна сграда в данъчната оценка, издадена по заявление на страната, която отрича съществуването и; следва ли съдът да назначи техническа експертиза за установяване наличието на незаконно изградена сграда в делбената маса.
Ответниците по касация Й. П. Л. и Е. Л. С. оспорват касационната жалба в писмено по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Софийския районен съд по гр.д.№28511/2007г. в частта, с която е допуснато да се извърши делба между Й. Л., Е. С. и Ц. С. на едноетажна жилищна сграда с площ около 50 кв.м. в груб вид, находяща се в дворно място, съставляващо УПИ VІІ-900, кв.35, [населено място], с площ 1200 кв.м. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от Ц. С. иск за делба на същия имот.
Въззивният съд е приел, че не е установено в имота да е построена процесната едноетажна жилищна сграда в груб вид с площ 50 кв.м. За да стигне то този извод, съдът е обсъдил нотариален акт №79/1975г., служебна бележка от 2009г., издадена от кмета на [населено място], скица №467/2010г. на Община, [населено място] бряг, както и свидетелските показания. Доказано е съществуването в имота само на жилищна сграда и лятна кухня, без сграда в груб строеж. Противоречивите данни в служебната бележка на кмета за наличие на две едноетажни къщи наред с гараж и лятна кухня не се подкрепят от останалите доказателства.Данъчната оценка също не може да установи наличие на такава самостоятелна сграда. При това положение искането на ответницата Ц. Л. за включване на къщата в делбената маса е недоказано.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай първият въпрос за доказателствената стойност на издаденото удостоверение от общината за съществуване на незаконна сграда в имот, която не е отразена в КП, е неотносим. Това е така, защото от една страна извършеното удостоверяване от кмета не е за наличие на такава сграда, а от друга защото във връзка с възраженията на страните въззивният съд е обсъдил всички релевантни доказателства и е приел, че те не установяват наличие на процесната сграда в имота. Соченото решение №856/09г. по гр.д.№3285/08г. също не може да се прецени за относимо, тъй като касае въпроси на придобивната давност по отношение на имот, за собственост на наследодателя, чието право на собственост е установено с допустими доказателствени средства, в т.ч. и скица, издадена въз основа на разписния лист към плана. Определение №151/2009г. по гр.д.№20/2009г.,ВКС,І г.о. не представлява практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 или 2 ГПК, тъй като е постановено в производството по селекция на жалбите и не дава решение на идентични правни въпроси. Определение №32/2009г. по ч.гр.д.№468/2009г. е неотносимо, тъй като с него е прието, че липсата на скица и данъчна оценка на имота не представлява нередовност на исковата молба за делба, а са доказателства, които следва да се съберат в хода на производството. Вторият въпрос в изложението също е ирелевантен към решаващите изводи на съда. Удостоверението за данъчна оценка е обсъдено заедно с всички останали доказателства и е прието, че не установява съществуването на сочения от касатора самостоятелен обект на собственост. Въпросът за задължението на съда да назначи по свой почин техническа експертиза за да установи делбената маса също не може да обуслови допускане каасционно обжалване на решението. Това е така, защото представлява касационно оплакване за допуснато процесуално нарушение от една страна, а от друга съобразно установената съдебна практика за съда не съществува законово задължение да установи делбената маса в смисъл да докаже вместо страната, чиято е доказателствената тежест, наличието на твърдяната самостоятелна сграда чрез експертиза на вещо лице. Такава следва да назначи, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката и пр. каквито не притежава.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева, видно от договор №0344973.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7297/08.11.2012г. по гр. дело № 9069/2011г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Ц. Л. С., [населено място], да заплати на Й. П. Л. и Е. Л. С. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top