О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 27.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3917/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 241 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 118/2016 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 62 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 708/2015 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Е. У. и И. Е. У. против С. Н. У. установителни искове за собственост на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 00597.501.27.1 със застроена площ по кадастрална карта от 44 кв.м, с предназначение ”жилищна сграда-еднофамилна”, построена в поземлен имот с идентификатор 00597.501.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Смолян.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. Е. У. и И. Е. У., действащи чрез своя процесуален представител адв. Б. М.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по следните въпроси: Придобили ли са наследодателите на ищците правото на собственост върху целия жилищен имот и дворното място, ако не са се позовали на придобивна давност до смъртта си. Кои са елементите от фактическия състав на придобивната давност и кога се приема, че те са се осъществили. Тече ли придобивна давност по време на фактическа раздяла и може ли да се приеме, че е налице владение от страна и на двамата съпрузи, което да доведе до придобиване по давност на имота само от единия съпруг; бракоразводното дело прекъсва ли придобивната давност и дали фактическата власт, упражнявана от единия от съпрузите въз основа на предоставено ползване на жилището със съдебното решение за развод, има характер на владение или държане, и тече ли през този период придобивна давност. Поставен е и въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства, релевантни за спорното право.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Н. У. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищците В. и И. У. са наследници по закон на С. Е. У., поч. през 1990 г., и на Е. Е. У., поч. през 2009 г. Ответницата С. У. е бивша съпруга на брата на ищците С. Е. У.. Бракът между двамата, сключен през 1982 г., е прекратен с развод с решение по гр.д. № 374/2010 г. по описа на Смолянския районен съд, влязло в сила на 11.08.2010 г. Установено е също, че С. Е. У. се е отказал от наследството на своите родители, като отказът от наследството на бащата Е. У. е вписан през 2012 г., а от наследството на майката С. У.- през 2015 г.
Установено е също, че в поземлен имот с идентификатор 00597.501.27 по кадастралната карта на [населено място] има построени две жилищни сгради. Едната, с идентификатор 00597.501.27.2 и със застроена площ от 66 кв.м, както и дворното място, не са предмет на предявения установителен иск за собственост. С влязло в сила определение производството по делото по отношение на тях е било прекратено поради липса на правен интерес предвид заявеното с отговора на исковата молба твърдение на ответницата, че по никакъв начин не оспорва правото на собственост на ищците върху тези два обекта. Предмет на делото е другата сграда с идентификатор 00597.501.27.1 със застроена площ 44 кв.м. С нотариален акт, издаден през 2014 г., ответницата била призната за собственик на тази сграда на основание давностно владение по чл. 79, ал.1 ЗС.
Твърдението на ищците е било, че техните родители са упражнявали фактическа власт върху дворното място от 1958 г. до смъртта си, поради което са придобили по давност правото на собственост върху него. Като собственици на терена същите са станали собственици по приращение и на изградените върху него жилищни сгради, а след смъртта им недвижимият имот- терен и сгради, е придобит по наследяване от тях.
За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си процесната жилищна сграда да е била построена от техните родители и те да са упражнявали фактическа власт върху нея. С гласни доказателства е установено, че сградата е построена през периода 1992-1995 г. като пристройка към съществуващата към този момент жилищна сграда от ответницата С. У. и нейния съпруг, като с организацията на строителството-набавяне на строителни материали, документи и разрешения се е занимавала основно ответницата, подпомагана от своите родители и братята й. Пристройката е на два етажа, като всеки от тях има самостоятелен вход. Вторият етаж се състои от салон, една стая, баня и тоалетна и килер. След изграждането на втория етаж в него останали да живеят ответницата със семейството си, а след като през 2003 г. съпругът напуснал жилището и се установил да живее в друго населено място, ответницата продължила да упражнява фактическата власт заедно със своите деца. При формиране на тези изводи въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Г., които имат преки впечатления относно факта на построяване на пристройката и упражняваната върху нея фактическа власт. В обобщение въззивният съд е направил извод, че не се установява по наследство и давност ищците да са придобили правото на собственост върху спорната жилищна сграда, тъй като нито те, нито техните родители са упражнявали фактическа власт върху нея от момента на построяването й.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са обуславящи изхода на спора, поради което не осъществяват общия критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 63 ЗС допуска правото на собственост върху терена и върху сграда върху него да принадлежат на различни лица. Обстоятелството, че едно лице е станало собственик на земята, не изключва възможността друг да построи сграда и като упражнява явно и необезпокоявано владение върху нея в продължение на установения в чл. 79, ал.1 ЗС срок, да придобие право на собственост по давност само върху сградата, отделно от земята. Това разрешение е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина и е съобразено от въззивния съд при постановяване на решението му. Изводът за принадлежността на правото на собственост върху спорното жилище към момента на предявяване на установителния иск е направен след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, относими към факта на построяването му и на владението върху него след завършването му. Данните по делото, че строителството на пристройката е извършено със средства на ответницата и нейния съпруг за задоволяване на жилищни нужди на семейството, със знанието и съгласието на наследодателя, че от момента на извършване на строежа през 1995 г. фактическата власт върху втория етаж, обособен като самостоятелно жилище, се упражнява от семейството на ответницата, и до смъртта си през 2009 г. наследодателят не се е противопоставил на това владение, са мотивирали въззивният съд да приеме, че не са опровергани констатациите в нотариален акт № 197/2014 г., с който ответницата е призната за собственик на сградата на основание изтекла в нейна полза 10- годишна придобивна давност.
Не са обуславящи изхода на спора и въпросите тече ли придобивна давност през време на фактическата раздяла, дали бракоразводното дело прекъсва придобивната давност и дали фактическата власт, упражнявана от единия от съпрузите въз основа на предоставено ползване на жилището със съдебното решение за развод, има характер на владение или държане и тече ли през този период придобивна давност, тъй като те касаят имуществените отношения между бившите съпрузи. Тези въпроси биха имали значение ако придобивната давност се противопоставя на другия съпруг.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 118/2016 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: