О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 28.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 530 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., [населено място], срещу определение № 2502 от 14.11.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3785/2013г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 07.06.2013г. по гр.д. № 11672/2010г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата й за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, тъй като оставя в сила немотивирано определение на първоинстанционния съд. На второ място, се поддържа, че атакуваният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяна му. В частната жалба се съдържат оплаквания единствено относно яснотата на дадените от съда указания за внасяне на държавната такса по въззивната жалба и надлежното връчване на съобщенията за това, вкл. и за допуснати от съда нарушения в процедурата по искането за продължаване на срока за внасяне на таксата по въззивната жалба. Допускането на касационния контрол се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], не депозира отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяването на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, окръжният съд е приел, че посочените в молбата по чл.63, ал.4 ГПК и частната жалба причини за пропускане на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, по см. на чл.66, ал.2 ГПК. Въз основа на получените от жалбоподателката съобщения с указанията на съда за внасяне на таксата по жалбата, възраженията й, че не е знаела каква такса и за какво следва да бъде внесена, са счетени за неоснователни. Изложени са съображения и за приложението на хипотезата на чл.64, ал.3, изр. 2-ро ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделено твърдението на частния касатор, че сочената от него липса на мотиви на първоинстанционното акт води до наличието на вероятна недопустимост на обжалваното въззивно определение. Подобна липса на мотиви в случая не е налице, като евентуалното й наличие би довело до неправилност на акта на първата инстанция, но не е основание за недопустимост на определението на въззивния съд, тъй като не се явява предпоставка / пречка за произнасянето на въззивната инстанция по частната жалба срещу първоинстанционното определение.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по значими за изхода на спора правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/, а именно: „/1/ Дали молбата за възстановяване на пропуснат срок „следва да се разгледа, както е заявена, след като е подадена след изтичане на дадения от съда срок и ако е подадена, преди изтичането му?; /2/ Дали разглеждането й следва да стане, ако молбата е подадена преди изтичането му?; /3/ Възможно ли е съдът мълчаливо да продължава срокове за отстраняване на нередовности в жалбата, вкл. и след тяхното изтичане?”.
Първите два въпроса относно значението на изтичането или не на срока за подаване на молбата за възстановяване на пропуснат срок за нейното разглеждане, не са относими за изхода на делото, тъй като въззивният съд е разгледал молбата, приемайки, че същата е подадена в срок.
Третият въпрос за възможността съдът мълчаливо да продължава сроковете за отстраняване на нередовности на жалбата, не е обусловил изхода на спора, тъй като по него няма произнасяне от въззивната инстанция. Той би бил от значение за производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба, но не е относим за производството по възстановяване на срока за внасяне на държавната такса за жалбата, тъй като последното е предпоставено от надлежното изтичане на дадения на страната срок за отстраняване на нередовностите на жалбата.
С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол и дадените в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС указания, не следва да бъдат обсъждани наведените от частния касатор допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2502 от 14.11.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3785/2013г. от Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.