8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 28.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2543/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. и Х. Е. К. срещу решение №1780 от 15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№1483/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в,, с коeто след частична отмяна на решение №7173/16.11.2018г. по гр.д. №15856/2015г. на Софийски градски съд, ГО, І-16 състав, са отхвърлени исковете на С. К. за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 50 000лв. (разликата от дължимите 100 000лв. до присъдените общо 150 000лв.) и на Х. К. за сумата от 70 000лв. (разликата от дължимите 100 000лв. до присъдените общо 170 000лв.), ведно със законната лихва, считано от 08.12.2012г. и с което е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска на Х. К. за разликата от 70 000лв. до 75 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на чл.52 ЗЗД без да отчита в цялост задължителните указания, дадени в ППВС №4/1968г. относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е формирал неправилен извод, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. К. е в размер на по 100 000лв. за всеки един от тях. Според касаторите съдът не е взел предвид обстоятелството, че смъртта на наследодателя на ищците е била внезапна и неочаквана, което им е причинило изключителен силен стрес и неблагоприятни въздействия върху психиката, изразяващи се в емоционален срив за съпругата и психотравма с разстройство в адаптацията за сина. В жалбата се акцентира върху затрудненията за Х. К. да завърши 9-ти клас и на трудностите за С. Х. да се справя сама с непълнолетния си син и да се грижи болните си родители. Оспорва се становището на въззивния съд, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди. Излагат се доводи, че приетият за справедлив размер на обезщетението от по 100 000лв. е занижен и представлява едва 2% от законово установените лимити към датата на настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила апелативният състав не е допуснал до разпит свидетел за установяване интензитета на претърпените от ищците болки и страдания и не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на застрахователя да заплати допълнително сумата 50 000лв. на С. К. и допълнително сумата 75 000лв. на Х. К., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24.02.2011г. и разноските по делото за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в ППВС №4/1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение №124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009 г. на II т.о.; решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о.; решение №151 от 12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на II т.о. и решение №130/09.07.2013г. по т.д.№ 669/2012г. на II т.о.
2. „Следва ли съдът да изходи от конкретно установените факти по делото при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, за да се приеме същото за съответно на причинените болки и страдания?”. Според касаторите въпросът е решен в противоречие с решение № 108/30.06.2017г. по т.д. 60323/16г. на ВКС и решение 112/21.06.2017г. по т.д. 60334/16 г. на ВКС.
3. „Следва ли и доколко при определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът да приеме като основен критерий със самостоятелно значение съдебната практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи и период, вкл. постановената от конкретния съдебен състав такава?”. Излагат се доводи, че въпросът е решен в противоречие с ППВС 4/1968 г. на Пленума на ВС, решение 158/11.11.2016г. по т.д.2369/2015г. на ВКС и решение №204/07.11.2016г. по т.д.3568/2015г. на ВКС.
4. „Следва ли да рефлектира върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в
хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, обществено-
икономическата обстановка в страната към момента на застрахователното
събитие, чиито израз са нормативно установените лимитите на
застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите?”. Според касаторите въпросът е решен в противоречие с решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 189/04.07.2012г. по т.д.№634/2010г. на ВКС, II т. о., решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на ВКС, I т.о. и решение №121/09.07.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на ВКС, II т. О.
5. „Следва ли въззивния съд да допусне своевременно поискани още с исковата молба гласни доказателства чрез разпит на още свидетели, които, в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд, но са били необходими за доказване на релевантни за спора факти и обстоятелства относно обема на вредите и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, свързани с решаващите изводи на съда за неоснователност на иска по чл.226, ал.1 от КЗ?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №165/18.05.2013г. по гр.д.№1008/2013г. на ВКС, IV г.о. и т.7 от ППВС №6/1968 г. на Пленума на ВС.
6. „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?”. Твърди се , че въпросът противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №88/9.07.2012г. по т.д.№1015/2011г., II т. о., решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г., II т. о. решение №114 от 03.11.2014г. по т.д.№ 1053/2012г.; решение №302/04.10.2011г. по гр.д.№ 78/2011г. на III г.о., решение №51/13.02.2012г.. по гр.д. № 465/2011г. на IV г.о.. решение №271/30.01.2018г. по дело№ 341/17 г. на ВКС, решение № 553/27.06.2013г. по гр.д.196/12г., решение №59/15.03.2012г. по гр.д.№ 434/2011 г., решение №28/02.02.2018г. на ВКС по гр.д.№1639/2017г., решение № 302/04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г. на III г.о., решение №51/13.02.2012г. по гр.д.№465/2011г. на IV г.о., решение №88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011г., II т.о., решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г., IV г. о., решение №210 от 15.08.2014г. по гр.д.№ 6605/2013г., IV г. о., решение №212/01.02.201 г. по т. д. №1106/2010г., ІІ т. о., решение №166/15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г., III г.о., решение №373/23.07.2014г. по гр.д.№3003/2013г., IV г.о. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
7. „В светлината на т.2 от ТР№3/2016г. на ОСГТК, ползва ли се решението по уважен частичен иск с правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ за парично вземане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, със сила на пресъдено нещо относно приетия от съда по частичния иск за справедлив дължим размер на обезщетението, при предявен в друг исков процес иск за вземането, за разликата до пълния му твърдян размер, произтичащо от същото спорно право?.” Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” .
Върховният касационен съд, ТК, състав на търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№16875/2011г. на СГС, ГО, І-11 с-в, ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е осъдено да заплати на ищцата С. Х. К. и на ищеца Х. Е. К. сумите от по 100 000лв. за всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във връзка със смъртта на Е. Х. К. – съпруг на ищцата и баща на ищеца, настъпила на 24.02.2011г. при ПТП, в резултат на виновното поведение на застрахования при ответника водач на л.а. „Рено Лагуна” с ДК [рег.номер на МПС] , Г. К.. Исковете са били предявени като частични претенции от вземания в претендиран размер от по 200 000лв.
Въз основа на предявените от ищците искове за присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени вреди над тези, присъдени с влязлото в сила решение по гр.д.№16875/2011г. на СГС, ГО, І-11 с-в, с решение №7173/16.11.2018г. по гр.д.№15856/2015г. на СГС, ГО, І-6 с-в, ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е бил осъден да заплати на осн. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на С. К. допълнително сумата от 50 000лв. до дължимия размер общо от 150 000лв., а на Х. К. допълнително 70 000лв. до дължимия размер общо от 170 000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2012г., като е отхвърлен иска на Х. К. за разликата над сумата от 70 000лв. до претендирания размер от 75 000лв. Исковите претенции отново са били предявени като частични – съответно за 50 000лв. и за 75 000лв. при поддържан размер на обезщетението от по 200 000лв. за всеки един от ищците.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил на решение №7173/16.11.2018г. по гр.д.№15856/2015г. на СГС, ГО, І-16 с-в, в частта му, с която исковете са били уважени съответно за сумата от 50 000лв. и 70 000лв. и вместо това е отхвърлил исковете на С. К. за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 50 000лв. (разликата от дължимите 100 000лв. до присъдените общо 150 000лв.) и на Х. К. за сумата от 70 000лв. (разликата от дължимите 100 000лв. до присъдените общо 170 000лв.), ведно със законната лихва, считано от 08.12.2012г. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на Х. К. за разликата от 70 000лв. до 75 000лв.
Позовавайки се на направеното тълкуване в т.2 от ТР№3/22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав е приел, че въз основа на постановеното решение по гр.д.№16875/2011г. на СГС, с което са уважени частичните искове, е била формирана сила на присъдено нещо относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” в качеството си на застраховател на виновния водач Г. К., като предмет на въззивното производство е единствено размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е посочил, че съобразно задължителните указания на ППВС №4/1968г. обективно съществуващите обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка съдът е акцентирал е върху следните факти, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно че : 1.) отношенията в семейството на починалия били много добри. 2.) съпругата и детето изживели много тежко загубата на Е. К., която не е била преодоляна към настоящия момент, 3.) към момента на настъпване на инцидента ищецът Х. К. бил ученик в 9-ти клас и тъй като изживял тежко смъртта на своя баща, имал затруднения при завършване на средното си образования. 4.) преживялата съпруга продължили да живее с родителите на Е. К., 5.) и при двамата ищци се е отключила остра стресова реакция, вследствие на което са изпаднали в депресивно състояние., 6.) при детето това състояние е било преодоляно, но при съпругата се установява изолиране от околните и избягване на контакти, загуба на интереси, усещани за безразличие и липса на активна дейност.
С оглед така установените релевантни за спора факти, въззивният състав е приел, че справедливият размер на обезщетението, който се следва на всеки един от ищците, е в размер на по 100 000лв. т.е . – в размера, присъден с влязлото в сила решение по по гр.д.№16875/2011г. на СГС. Съдът е посочил, че при определяне размера на обезщетението отчита и момента на настъпване на застрахователното събитие – 24.02.2011г., който е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Според въззивния състав ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка и след като към момента на настъпване на процесното събитие лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди е до 2 000 000лв. за телесно увреждане или смърт за всяко събитие, определеното обезщетение от 100 000лв. е съобразено с него. Отделно в обжалваното решение е отразено, че при определяне на обезщетението съдът се е съобразил със съдебната практика в сходни случаи, в които е било присъждано обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруг и баща при застрахователно събитие, което е настъпило през 2011г. като в тази връзка се е позовал на конкретни решения на САС.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите №1 и №2, относими към критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а именно: „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?” и „Следва ли съдът да изходи от конкретно установените факти по делото при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, за да се приеме същото за съответно на причинените болки и страдания?”, не са решени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. и в цитираната от касаторите практика на ВКС. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които наследнииците на пострадалото лице са претърпели и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил полагащото се в полза на касаторите обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. след обсъждане на релевантните за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Изрично в мотивите към обжалваното решение са отразени критериите, въз основа на които съдът определя размера на обезщетението, както и обективно съществуващите факти, относими към тези критерии. Не може да обуслови допускане на касация доводът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички относими за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос №3: „Следва ли и доколко при определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът да приеме като основен критерий със самостоятелно значение съдебната практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи и период, вкл. постановената от конкретния съдебен състав такава?”. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният състав не е приел като основен критерий за определяне размера на обезщетението съдебната практика за сходни случаи, станали през същия период. Съдебната практика на САС е отразена в решението само като допълнителен аргумент за неоснователността на въззивната жалба на ищците, докато съдът е определил обезщетението въз основа на критериите, възприети в т.11 от ППВС №4/1968г.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №4: „Следва ли да рефлектира върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, обществено-икономическата обстановка в страната към момента на застрахователното събитие, чиито израз са нормативно установените лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?”. Въззивният съд изрично е посочил, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се съобразява с икономическите условия в страната към датата на злополуката – 24.02.2011г., както и с нормативно определените към същата дата лимити за отговорността на застрахователите. В тази връзка е доводът на съда, че размерът на обезщетението от по 100 000лв. съответства на действащите към датата на ПТП лимити на отговорност на застрахователите (след 01.01.2016г. лимитът при смърт е увеличен петкратно спрямо този към датата на злополуката). Независимо от това следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с които касаторите аргументират становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпрос №5: Следва ли въззивния съд да допусне своевременно поискани още с исковата молба гласни доказателства чрез разпит на още свидетели, които, в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд, но са били необходими за доказване на релевантни за спора факти и обстоятелства относно обема на вредите и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, свързани с решаващите изводи на съда за неоснователност на иска по чл.226, ал.1 от КЗ?”. Въпросът не е значим за спора, тъй като в него не е отчетено съображението на въззивния съд, с което е отказал да допусне до разпит поискания свидетел, а именно – че с исковата молба е било направено искане за допускане до разпит на трима свидетели за едно и също обстоятелство като първоинстанционният съд е допуснал и разпитал двама от тях, както и че тези свидетели са установили твърдените факти. В тази връзка, приемайки че поисканият разпит на нов свидетел е за същите вече установени обстоятелства, апелативният съд се е съобразил с разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК.
Не решени в противоречие с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС – като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въпроси №6: „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?”. В обжалваното решение са обсъдени релевантните за спора обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните в двете въззивни жалби. Съдът е приел за установени всички твърдени от ищците релевантни за спора факти: много добрите отношения между наследодателя и ищците; тежкото изживяване на загубата, която не е преодоляна към настоящия момент; фактът че към момента на настъпване на инцидента ищецът Х. К. бил ученик в 9-ти клас и е имал затруднения при завършване на средното си образования; грижите, които преживялата съпруга полага за родителите на Е. К.; отключената остра стресова реакция, вследствие на което ищците са изпаднали в депресивно състояние като при съпругата е налице изолиране от околните и избягване на контакти, загуба на интереси, усещани за безразличие и липса на активна дейност. Твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил факта, че смъртта на наследодателя е била неочаквана, е неотносимо за спора, доколкото всяка смърт при ПТП е неочаквана и този факт се презумира. Несъгласието на касаторите с определения размер на обезщетението само по себе си не обуславя извод, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, както и че не се е произнесъл по всички наведени доводи и възражения от страните.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед въпрос №7:„В светлината на т.2 от ТР№3/2016г. на ОСГТК, ползва ли се решението по уважен частичен иск с правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ за парично вземане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, със сила на пресъдено нещо относно приетия от съда по частичния иск за справедлив дължим размер на обезщетението, при предявен в друг исков процес иск за вземането, за разликата до пълния му твърдян размер, произтичащо от същото спорно право?.” На първо място въпросът не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващата му воля. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за конкретния правен спор, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право”. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди не е правопораждащ юридически факт на спорното субективно право. Не е допустимо и не следва на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационният състав да прави допълнително разширително тълкуване на направеното от ОСГТК на ВКС тълкуване на обема на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по частичния иск. Впрочем, в самата касационна жалба не е възприета тезата за наличие на сила на пресъдено нещо на посочения в мотивите на решението по частичния иск размер на обезщетението, тъй като касаторите претендират по-голям размер от това обезщетение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1780 от 15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№1483/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: