1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
[населено място], 04.04. 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №1278/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1871 от 30.08.2012г., постановено по ч.гр.дело №2425/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено определението от 17.06.2011г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т.дело №1318/2009г. в частта, с която се иска [фирма] да бъде осъдена да приеме от [фирма] учредяване на законна/договорна ипотека върху имот в [населено място]. [фирма], представлявано от управителя М. П. иска отмяна на определението поради нарушаване на процесуалните правила /липсват изложени мотиви/ и като незаконосъобразно, поради това, че в нарушение на чл.20 ЗЗД съдът не зачита постигнато договорно задължение от [фирма], а именно да заличи първоначално учредените ипотеки по скючения между страните договор за кредит. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] счита жалбата за недопустима тъй като не съдържа формулиравка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – основна и допълнителни, алтернативното искане е да се остави без уважение като неоснователна. Искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски за тази инстанция не е направено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение е прекратително по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта му е обусловена от някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
СГС е прекратил производството по делото по предявения от [фирма] иск срещу [фирма] осъдителен иск да приеме учредяване на законна ипотека върху имотите в [населено място]. САС е потвърдил определението като е препратил към мотивите на СГС на основание чл.272 ГПК и по съображения, че липсва законова възможност за намеса в отношенията между страните, тъй като в правото на банката е да прецени как ще гарантира защита на интересите си по договора. СГС е приел, че по правило законът / чл.124, ал.1 ГПК/ ограничава намесата на съда в гражданскоправните отношения до защита на накърнено или застрашено право на ищеца. В правото на банката е да прецени дали вписването на законна ипотека гарантира имуществения й интерес по договора за кредит №412/2007г. и от 2.03.2007г. и анекс към него, с който за обезпечаване на отпуснатия на жалбоподателя кредит е била вписана договорна ипотека на два недв. имота, собственост на третите на договора лица Р. Н. и [фирма]. Между страните е било уговорено да бъде вписана първа по ред ипотека върху същите имоти и заличена договорната ипотека след придобиването на собствеността им от дружеството ищец, което условие настъпило на 9.03.2007г. и 23.03.2007г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор формулира като “съществен материалноправен въпрос”: допустимо ли е съдът да се намесва в гражданскоправни отношения когато се касае до неизпълнение на поето договорно задължение от една от страните. По така формулирания процесуалноправен въпрос не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК доколкото жалбоподателят не се позовава на конкретна задължителна за съдилищата съдебна практика на ВС и ВКС /т.2 ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС/. Не са изложени аргументи по допълнителния критерии – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото в хипотезите очертани в т.4 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС. Позоваването на закона само не е основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В т.2 на изложението частният касатор излага доводи за недопустимост на определението на САС и потвърденото с него определение на СГС, поради неправилна квалификация на предявения иск и целената с него правна защита. Изложени са доводи за недопустимо поведение на банката, която с отказа си да учреди ипотека черпи права от своето противоправно поведение. Настоящият състав на ВКС, ТК не намира данни, от които може да бъде направен извод за недопустимост на определението на САС и потвърденото с него определение на СГС. Съдът не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото, т.е. не се е произнесъл по факти и обстоятелства, с които не е бил сезиран от ищеца. Преценката за допустимостта на иска е изведена от изложените от ищеца факти в исковата молба и заявения с нея петитум. Не са осъществени и предпоставките по т.1, т.2 и т.3 на чл.280 ГПК, след жалбоподателят не се позовава на противоречие със съдебната практика – задължителна и каузална. По допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са относими мотивите по първия въпрос.
В въпроса /т.3/ как следва да се квалифицира иска като установителен или осъдителен също не са налице специфичните за т.1, т.2 и т.3 ГПК селективни критерии, като основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Не е посочена съдебна практика, не са изложени аргументи по критериите по т.3 – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съгласно тълкуването в т.4 на ТР /1/2010г. от ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че ищецът е този който определя защита за правото, с която е сезирал съда, а съдът се произнася дали е допустима или основателна с акта който постановява.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1871/30.08.2012г., постановено по ч.гр.дело №2425/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: