1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр.София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4519/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3194/ 19.04.2016 г. по гр.д.№ 1897/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 51773/ 2012 г. По този начин, по иск на Л. Ц. М. и М. Ц. Ц. (като правоприемници на починалата в хода на производството Д. Й. В.), е развален сключеният между Д. Й. В., от една страна, и И. М. С., от друга, договор от 30.04.2004 г., оформен в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 149/ 2004 г. на нотариус рег.№ ***. С този договор Д. Й. В. прехвърля на И. М. С. ? идеална част от недвижим имот (апартамент в първия надпартерен етаж на сграда, построена в У. Х, кв.***, находяща се в [населено място], [улица], заедно с таванско помещение № 7 и избено помещение № 1 и 15/430 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята), срещу задължението И. М. С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот докато е жива.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК жалбоподателката повдига материалноправните въпроси следва ли изпълнението на алеаторния договор за издръжка и гледане да се преценява съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и какъв е обективният критерий за определяне на съществено, с оглед интересите на кредитора, неизпълнение по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД. Релевирани са и процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за естеството на порока, който съдът допуска при изграждане на фактическите си и правни изводи след необсъждане на свидетелските показания и неправилното им интерпретиране и тълкуване, както и ако прецени доказателствата по делото и установи правнорелевантните факти без предварително да е установил обема на дължимите грижи и издръжка чрез тълкуване на договора. Според жалбоподателката въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика, евентуално поддържа, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни, Л. М. и М. Ц., оспорват жалбата. Според тях жалбоподателката излага общи оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, които не могат да се възприемат като правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК. Затова молят обжалването да не бъде допускано, евентуално – въззивното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационния контрол е неоснователно.
Софийски градски съд е постановил обжалваното решение след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, от които е изградил собствени фактически констатации и е направил собствени правни изводи. От фактическа страна приел, че през 2004 г. между праводателката на ищците и ответницата е бил сключен договор, по силата на който първата прехвърля собственост върху недвижим имот на втората, а приобретателката поема задължението да гледа и издържа прехвърлителката докато е жива, като и осигури спокоен и нормален живот. Страните по договора не заживели в общо домакинство, а ответницата имала собствено такова, като спорадично посещавала прехвърлителката да й измерва кръвното налягане и да й носи храна. Само в отделни случаи преспивала в жилището. Апартаментът бил мръсен и неподдържан, отношенията между страните по договора постепенно се влошили и към 01.11.2012 г. вече настъпил окончателен разрив, като праводателката на ищците отказала да приема ответницата. Съдът посочил, че тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелката Д. Б., така и от тези на свидетелката Н. М., като несъответствията между тях са незначителни и не касаят правнорелевантните факти. Изложил и съображения защо не кредитира показанията на свидетелката Р. С. (дъщеря на ответницата) като заинтересовани и нелогични, опровергани досежно момента на влошаване на отношенията между прехвърлителката и приобретателката от останалите доказателства по делото. При установените факти съдът посочил, че задължението на приобретателя по процесния договор трябва да се изпълнява непрекъснато и изцяло до момента на смъртта на прехвърлителя, тъй като не е ограничено при договарянето между страните. Доказателствената тежест е за ответницата, която твърди пълно изпълнение, а събраните доказателствата не установяват твърдяния факт. Меренето на кръвното налягане и носенето на храна съставляват само частично изпълнение, което не удовлетворява изцяло интереса на кредитора, който е имал нужда от постоянни грижи и внимание. По възражението на ответницата, че кредиторът не е оказал съдействие за изпълнението, съдът посочил, че такова не се установява от доказателствата по делото, а дори съдействието да е отказано, ответницата не е трансформирала задължението за издръжка в парично и поради това не би могла да се позовава на забава на кредитора като основание за освобождаване от задължението.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от всички поставени като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, обуславящ е единствено материалноправният въпрос какъв е обективният критерий за определяне на съществено, с оглед интересите на кредитора, неизпълнение по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При разрешаването му съдът е съобразил установената съдебна практика, според която преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора. Съобразяват се конкретните установени по делото обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. Продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. С оглед конкретната житейска ситуация на кредитора, дори само едно от посочените обстоятелства може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. В този смисъл е решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1371/ 2009 г., IV г.о., ВКС, постановено за уеднаквяване на практиката. Въззивното решение съответства на така уеднаквената практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което не са налице допълнителните основания за допускането му до касационен контрол по този материалноправен въпрос.
Останалите въпроси са необуславящи. Въззивният съд не е постановил в обжалваното решение, че не дължи тълкуване на договора при установяване на правнорелевантните факти и преценката на доказателствата, нито е отказал да обсъди всички събрани свидетелски показания и да ги интерпретира. Затова въпросите на жалбоподателката за задълженията на съда при преценката на доказателствата и установяването на фактите по естеството си не са друго, освен оплаквания за правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ. Тази правилност обаче не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускане на обжалването се контролират единствено правните разрешения на инстанцията по същество, доколкото те са дадени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по тях има противоречива практика или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Изложеното важи и за материалноправния въпрос следва ли изпълнението на алеаторния договор за издръжка и гледане да се преценява съобразно конкретните нужди на прехвърлителя. Съдът е постановил именно с оглед конкретно установените по делото нужди на прехвърлителя, че задължението на приобретателя не е изпълнено. Касаторът оспорва верността на тази констатация, но оплакването му е свързано с правилността на фактическите установявания на въззивния съд и не може да бъде основание за допускане на касационния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3194/ 19.04.2016 г. по гр.д.№ 1897/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: