О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1634/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПТК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. Г., против определение № 24 от 07.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1519/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С него е оставена без уважение частната жалба на С. А. Г. срещу определение № 3325 от 11.11.2013 г. по гр.д. № 5102/2013 г. на Районен съд- Стара Загора, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по следните въпроси:
След като волеизявлението за оттегляне на молбата за развод по взаимно съгласие е направено след провеждане на първото съдебно заседание по делото, следвало ли е съдът, съгласно чл. 232 ГПК, да вземе съгласието на другия участник в процеса;
Допустимо ли е в охранителното производство, каквото е производството за развод по взаимно съгласие, само единият молител, без надлежно упълномощаване, да упражни процесуалното право на другия съпруг за оттегляне на молбата за развод. Задължен ли е съдът да вземе съгласието на двамата съпрузи, преди да прекрати делото поради оттегляне на молбата за развод по взаимно съгласие;
Допустимо ли е в охранителното производство за развод по взаимно съгласие да се изследват поставените в частната жалба въпроси относно отстраняване на нередовност на молбата за развод и дали молбата за развод и декларацията за материално, имотно и семейно положение са подписани от жалбоподателя. Доколкото е посочено, че волеизявленията в двата документа изхождат от молителя, следва ли съдът да извърши исканите процесуални действия по проверка на представените документи, след като е налице оспорване от страна на молителя на положените в тях подписи.
В писмен отговор на частната касационна жалба насрещната страна И. Л. Б. изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С. А. Г. и И. Л. Б. са подали молба за развод по взаимно съгласие. Към молбата са приложени споразумение по чл. 50 от СК, декларации от двамата съпрузи за материално, имотно и семейно положение, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето на страните, нотариален акт за придобиване на недвижим имот на името на двамата съпрузи. Делото е било насрочено за първо заседание на 05.11.2013 г. За тази дата съпругът е бил нередовно призован, поради което съдът е отложил делото за 03.12.2013 г. На 11.11.2013 г. съпругата е подала молба до съда, с която е поискала делото да бъде прекратено. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.232 ГПК, поради което е прекратил производството.
С обжалваното въззивно определение определението на първоинстанционния съд е потвърдено, но по други съображения. Въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 232 ГПК не намира приложение. Производството за развод по взаимно съгласие по своя характер е особено охранително производство, за което, доколкото не е предвидено друго, се прилагат общите правила на охранителните производства, уредени в ГПК. Поради това при изричното волеизявление на единия от съпрузите за прекратяване на делото, същото подлежи на прекратяване на основание чл. 539, ал.1, т.1 ГПК. Когато някой от съпрузите промени становището си и се откаже от прекратяването на брака, независимо от причината за това, производството по делото не може да продължи законосъобразно, тъй като за прекратяване на брака по взаимно съгласие законът изисква сериозното и непоколебимо съгласие на двамата съпрузи да се разведат. Всеки от молителите може да оттегли молбата си за съдействие без ограничение по всяко време до влизане в сила на крайния за производството съдебен акт.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените в частната касационна жалба процесуалноправни въпроси не са обуславящи изхода на делото. Искането за прекратяване на производството делото от страна на съпругата не е направено след първото по делото заседание, както се твърди от жалбоподателя. Съдебната практика последователно приема, че когато определя “първото съдебно заседание” като краен срок за извършване на определено процесуално действие, процесуалният закон има предвид първото по делото заседание, за което страните са били редовно призовани. В случая делото е било насрочено за 05.11.2013 г., но за тази датата жалбоподателят не е бил редовно призован и делото е било отложено за друга дата. Поради това първият от поставените в изложението правни въпроси е изцяло неотносим към настоящия казус.
Формулировката на втория въпрос сочи на неразбиране на предпоставките и особеностите на производството за развод по взаимно съгласие, което по своя характер е едностранно охранително производство. Законът изисква взаимното непоколебимо съгласие на двамата съпрузи за прекратяване на брака. Това съгласие трябва да бъде налице не само при подаване на молбата за развод, но и към момента, когато съдът следва да се произнесе по нея. Съгласието за прекратяване на брака по този ред зависи от личната преценка на съпруга. Оттеглянето на искането за развод от единия съпруг има за последица прекратяване на производството, тъй като е очевидно, че липсва взаимно съгласие. Не е обуславящ изхода на делото и третият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси, свързан с проверка редовността на молбата за развод по взаимно съгласие и приложените към нея документи. Противоречиво и непоследователно е процесуалното поведение на жалбоподателя, който атакува определението за прекратяване на производството по делото за развод по взаимно съгласие и същевременно твърди, че не е подписвал молбата за развод и приложената към нея декларация за материално и имотно състояние.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24 от 07.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1519/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: