О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
Гр.София, 09.06.2017год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4684 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. С., действаща като непълнолетна със съгласието на своята майка и законен представител Т. Д. Д., срещу Решение № 956/ 11.07.2016 г. по в.гр.д.№ 376/16 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 5095/ 16.12.2015 г. по гр.д.№ 2518/15 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл.30 ЗН по иск на касатора е намалено извършеното от П. И. С. /поч.23.11.2013 г./ завещателно разпореждане, обективирано с универсално саморъчно завещание от 18.01.2012 г., в полза на ответницата Г. П. Л., до размера на 1/3 ид.ч. от наследството, като е възстановена запазената част на П. С. С. от наследството в размер на 1/3 ид.ч., вместо което е постановено отхвърляне на иска по чл.30 ЗН; изменено е първоинстанционното решение в частта относно квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот- апартамент № 4 в [населено място], [улица], ет.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2557.136.1 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г., заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 1 с площ от 15,81 кв.м., като квотите на съделителите са определени, както следва: 1/6 ид.ч. за П. С. С. и 5/6 ид.ч. за Г. П. Л.; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от П. С. С. против Г. П. Л. иск за делба на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2557.136 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и касационно решение по съществото на спора, с което искът по чл.30 ЗН на П. С. С. против Г. П. Л. бъде уважен за 1/3 ид.ч. от наследството на П. И. С., като квотите на съделителите в допуснатия до делба апартамент в [населено място] бъдат определени на 7/18 ид.ч. за П. С. и 11/18 ид.ч. за Г. Л..
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение обективира произнасяне по следния обуславящ изхода на спора материалноправен въпрос /уточнен и конкретизиран съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/ в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. при наличие на противоречива практика на съдилищата, а именно: При предявен иск за възстановяване на запазена част, накърнена с универсално завещателно разпореждане, следва ли да се вземат предвид извършените от завещателя дарения в полза на ищеца?
Ответникът по касационната жалба- Г. П. Л. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради това, че обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си за неоснователност на конститутивния иск по чл.30 ЗН на ищцата П. С. С., въззивният съд е изложил мотиви, според които в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.31 ЗН, съобразно която определянето на разполагаемата част на наследодателя, респ. запазената част на наследника, следва да се образува маса от всички притежавани от наследодателя имущества към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, след което се прибавят извършените от наследодателя дарения. Този правен извод е основан на приетото за установено въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че общият на страните наследодател е дарил на сина си С. С. /пряк наследодател на ищцата/ сумата 22 430 лв. от продажба на офис на [улица] [населено място], поради което надареният наследник /респ. неговият правоприемник, какъвто в случая е ищцата/ следва, преди да иска намаляване на завещанията, да прихване извършените в негова полза дарения. Така, като е формирал на основание чл.31 ЗН наследствена маса от притежаваните от наследодателя имущества към момента на смъртта му, остойностил е същите въз основа на изслушаната Съдебно-техническа експертиза и е прибавил дарението, извършено в полза на бащата на ищеца, въззивният съд на основание чл.29, ал.1 ЗН е приел, че запазената част на П. С. като единствен законен наследник на С. С.- низходящ на общия наследодател заедно с ответницата Г. Л., е 1/3 или 22 155,06 лв. при обща стойност на наследствената маса 66 465,19 лв. Доколкото извършеното в полза на нейния пряк наследодател дарение е на стойност 22 430 лв., т.е. сума, която надвишава стойността на запазената част, е прието, че исковата претенция по чл.30, ал.1 ЗН се явява неоснователна.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви относно изхода на спора по чл.30, ал.1 ЗН, а оттам- и относно размера на притежаваните от страните права в подлежащата на прекратяване чрез делба наследствена имуществена общност, формулираният от касатора материалноправен въпрос действително е от обуславящо делото значение. Същевременно същият е разрешен от въззивния съд изцяло съобразно задължителната съдебна практика, според която поначало при накърняване на запазената част с универсално завещателно разпореждане, при предявен иск за намаляване на същото не се съставя маса по чл.31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН по правило е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /т.е. само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците /Решение № 187 от 20.04.2011 г., гр.д.№ 1780/09 г. на ІІ г.о., Решение № 324 от 16.10.2012 г., гр.д.№ 654/11 г. на І г.о., Решение № 276 от 05.03.2014 г., гр.д.№ 2959/13 г. на І г.о., Решение № 25 от 12.02.2016 г., гр.д.№ 4119/15 г. на І г.о. и др./. Когато обаче наследодателят е извършил и дарения в полза на наследника с право на запазена част, при формиране на масата по чл.31 ЗН следва да се прихванат направените в полза на ищеца дарения, за да се прецени дали същите покриват запазената му част от наследството /Решение № 385 от 18.04.2012 г., гр.д.№ 1538/10 г. на І г.о., Решение № 81 от 20.04.2012 г., гр.д.№ 937/11 г. на ІІ г.о./. Следователно, като е взел предвид по реда на чл.31 ЗН извършеното в полза на прекия наследодател на ищцата дарение на парични средства от страна на наследодателя, и с оглед на същото е формирал извод, че запазената част от наследството на прекия й наследодател не е накърнена с извършеното в полза на ответницата завещание, въззивният съд е приложил материалния закон съобразно задължителната за долноинстанционните съдилища константна практика по чл.290 ГПК, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на ВКС с инстанционното разглеждане на спора по същество.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в касационното производство, а именно сумата 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 956/ 11.07.2016 г. по в.гр.д.№ 376/16 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на П. С. С., действаща като непълнолетна със съгласието на своята майка и законен представител Т. Д. Д..
ОСЪЖДА П. С. С., действаща като непълнолетна със съгласието на своята майка и законен представител Т. Д. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. П. Л. сумата 800 лв. за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: