Определение №257 от по ч.пр. дело №26/26 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№257
 
София, 09.03. 2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 март две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                            ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
  Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4857/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 406 от 01.08.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год., с което е оставено в сила решение № 962 от 19.12.2007 год. по гр. д. № 1091/2007 год. на Г. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Ц. М. С. за сумата 10 000 лв., като дадена без основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с П. № 1/10.11.1985 год. на Пленума на ВС, относно нарушено право на страната да участвува в делото (жалбоподателят визира неучастието си при постановяване на допълнителното решение от 14.03.2008 год. по гр. д. № 1091/2007 год. на първоинстанционния съд, за което твърди, че не е бил редовно призован) и в противоречие с П. № 7/27.12.1965 год. на Пленума на ВС, задължаващо съда да обсъди всички доказателства по делото, включително и тези настъпили след предявяването на иска – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е още, че без да е бил сезиран с иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), първоинстанционният съд се е произнесъл с допълнително решение по чл. 193 ГПК (отм.), при открито производство за оспорване на частен документ по чл. 154 ГПК, по което съдът следва да се произнесе с определение. Сочи определение по гр. д. № 421/1999 год. на ВКС, според което по въпросите, с които не се засяга предмета на делото, съдът се произнася с определение, а не с решение. Това допълнително решение е било зачетено от въззивния съд, при което съдът не е обсъдил основно доказателствено средство по делото, от което зависи изхода на спора.
Ответницата Ц. М. С. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с искане да бъде оставено без последствия.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по допускане на касационно обжалване поставя въпроси от процесуалноправно естество със съществено значение за изхода на делото. С оглед данните по делото, същественият процесуалноправен въпрос се свежда до дейността на въззивната инстанция в случаите, когато решение за явна фактическа грешка (неправилно наречено от съда допълнително решение) не е било обжалвано отделно, кое решение въззивният съд проверява – поправеното или решението преди поправката. Този въпрос се явява съществен за изхода на спора, тъй като, за да отхвърли иска за сумата 10 000 лв. претендирана от ищеца по разписка – „пълномощно” от 23.12.2005 год. подписана от ответницата, с която същата е признала неизгодни за себе си факти – че е получила от ищеца сумата 10 000 лв., истинността на която е била оспорена по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) от ответницата и по това оспорване първоинстанционният съд се е произнесъл с „допълнително” решение по чл. 193 ГПК (отм.), като на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е приел за установено по отношение на ищеца, че документ именуван „пълномощно”, представен като доказателство е неистински, въззивният съд е приел, че допълнителното решение от 14.03.2008 год., като необжалвано е влязло в сила, станало е неотменимо и въззивният съд следва да се съобрази с установеното със сила на присъдено нещо правно положение в отношенията между страните, касаещо истинността на процесния документ, поради което не може във въззивното производство да обсъжда отново доводи свързани с оспорване авторството на документа наречен „пълномощно”, т. е. съдът не е обсъдил изслушана тройна графологична експертиза, която е дала заключение, че подписа под документа „пълномощно” е положен от ответницата. Във връзка с изведения съществен процесуален въпрос, следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд от 14.03.2008 год., наредено „допълнително”, по своето правно естество е решения за явна фактическа грешка. Това е видно от изложените при постановяването му мотиви, които не са за постановяване на допълнително решение, (когато съдът не се произнесъл по целия спорен предмет), а са мотиви за поправка на явна фактическа грешка (когато съдът е пропуснал да изрази в решението си част от иначе пълно формираната своя воля). Първоинстанционният съд е посочил, че в мотивите на съдебно решение № 962 от 19.12.2007 год. по гр. д. № 1091/2007 год. (решението, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя) е прието, че оспореното авторство на документа „пълномощно” е доказано и поради липса на постановен диспозитив, това трябва да бъде сторено с „допълнително решение”.
За да се отговори на изведения процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който опосредено е свързан и с поставените в изложението за допускане на касационно обжалване въпроси от процесуално естество по приложението на чл. 188, ал. 1 и ал. 3 ГПК (отм.), настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което, водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 406 от 01.08.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на М. П. М. в седмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 200 лева.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top