ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
София, 20.03.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4618 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Ямболския окръжен съд от 07.07.2008 г. по гр.д. № 237/2008, с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1455/2007, с което е уважен предявеният иск за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.
Недоволна от решението е касаторката М. М. В., представлявана от адв. Х от ЯАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за съдържанието на мотивите на съдебното решение и за силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и възможността за намаляване на уговорената с нея неустойка, както и по материалноправния въпрос за възможността да бъде уговорена компенсаторна неустойка за вредите от неизпълнението на парично задължение, които са съществени и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. С. Б. , представляван от адв. А от ЯАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси са решени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че процесуалноправният въпрос за съдържанието на мотивите на съдебното решение не е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, но процесуалноправният въпрос за силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и възможността за намаляване на уговорената с нея неустойка и материалноправният въпрос за възможността да бъде уговорена компенсаторна неустойка за вредите от неизпълнението на парично задължение са съществени и се разрешават различно от съдилищата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с одобрена от съда спогодба страните са уговорили тримесечен срок за изплащане на паричното задължение за уравнение на дяловете и неустойка за неизпълнение в уговорения срок в размер на половината от дълга. Задължението е изпълнено един месец и шест дни след падежа. Въззивният съд е приел, че с одобряването на съдебната спогодба делбеният съд се произнесъл по съответствието й със закона и добрите нрави, спогодбата има сила на пресъдено нещо, поради което не може да се повдига въпросът за намаляване на уговорената неустойка, и я е присъдил.
Представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатите процесуалноправни и материалноправен въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Първият повдигнат въпрос за съдържанието на мотивите на съдебното решение е решен в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е изложили мотиви, че се счита обвързан от съдебната спогодба и поради това не може да намали уговорената неустойка. Вторият повдигнат въпрос се решана от други съдилища в смисъл, че съдебната спогодба е договор, който е одобрен от съда, и задълженията по договора се считат установени със сила на пресъдено нещо, но актът на одобрението е охранителен и той не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което последващ иск за порок на цялата спогодба или отделни нейни клаузи е допустим, допустимо е и намаляването на у,говорената неустойка. Когато уговорката за неустойка е нищожна (напр. поради противоречието й със закона или добрите нрави), няма уговорена неустойка; а за да бъде намалена, неустойката трябва да е уговорена валидно. По третия въпрос съществува съдебна практика, че при неизпълнение на парични задължения се дължат само мораторни вреди, а не компенсаторни и по същество правилно съдът е приел, че уговорената неустойка е мораторна. Смисълът на уговорената неустойка е, ако съществуващото парично задължение бъде изпълнено в рамките на тримесечна отсрочка да не се дължи лихва, а ако изпълнението се забави да се изплати и неустойка за забава. Това е мораторна неустойка, но същественият въпрос е за възможността съдът да провери съответствието на уговорения размер със закона и добрите нрави и подлежи ли тази неустойка на намаляване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд от 07.07.2008 г. по гр.д. № 237/2008.
Указва на касаторката и й предоставя възможност в едноседмичен срок да внесе сумата 78,20 лева такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след внасяне на определената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.