О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 01.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1048 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Т” О. ч. адвокат Г срещу решение № 76/30.03.2009 г. на С. окръжен съд /СТАС/ по т.д. № 139/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение на С. районен съд /СТРС/ по искове на „М” ЕА. срещу настоящия касатор по чл.33 и чл.108 ЗС, и чл.431 ал.2 ГПК /отм./.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – „М” ЕА. оспорва допускането на касационната жалба, както и същата по същество по съображения в писмен отговор.
„С” А. намира жалбата основателна по съображения в писмeн отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СТРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.33 ал.2 и чл.108 ЗС, и чл.431 ал.2 ГПК /отм./ от „М” ЕА. срещу „С” А. и „Т” ООД. Ищецът твърди, че с първия ответник са били съсобственици на недвижим имот, продаден на втория ответник в нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС, поради което се иска обявяване на ищеца за купувач на 104/220 идеални части от застроената площ на описания имот за сумата от 80054.47 лв., предаването на ищеца на владението на посочения имот и отмяна на нотариални актове за извършената продажба и обстоятелствена проверка. СТРС е отхвърлил исковете, а въззивният съд е отменил частично решението му, като е постановил друго, уважаващо иска по чл.33 ал.1 ЗС, по чл.108 ЗС – срещу „Т” О. , и по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. Въззивният съд е приел наличие на съсобственост върху процесния имот между ищеца и „С” А. и извършване на продажба от първия ответник на втория ответник на имота в нарушение на чл.33 ал.1 ЗС, с оглед на което и при спазен срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 ЗС, този иск е уважен, както и иска по чл.108 ЗС, но само по отношение на „Т” О. , доколкото процесният имот е именно в негово владение. СТОС е изложил подробни мотиви, обсъждащи събраните по делото доказателства, въз основа на които са направени фактическите, респ. и правните изводи за постановеното решение.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага само доводи за неправилност на обжалваното решение, свързани с обсъждането на доказателствата от СТОС и приетото въз основа на тях от фактическа страна. Доколкото всички доводи в изложението касаят неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, тъй като законодателят регламентира различни основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване – чл.281 ГПК, както и различен ред и последователност за произнасяне по тях. Щом това е така и не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изложените от касатора доводи визират целия предмет на спора между страните и работата на въззивния съд по решаването му, няма основание да се приеме и наличие на някой от селективните критерии на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, независимо от обстоятелството, че касаторът цитира задължителна практика на ВКС /ТР № 1/2001 г. и множество решения на тричленни състави на ВКС/. Друг е въпросът, че няма и обективна идентичност на казуса по настоящото дело и казусите по цитираните решения. Сочените определения от касатора не обуславят наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – в този смисъл и т.2 и т.3 от ТР на ОС на ГК и ТК№ 1/2009 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СТОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/ 30.03.2009 г. на С. окръжен съд по т.д. № 139/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.