3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София, 17.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 5013/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция до изменението ДВ бр. 86/2017г.
Я. К. И. и Ж. Г. Ж. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 10300 от 16.08.2017г. въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 235 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 1145/2017г.
С втора касационна жалба вх.№ 10908 от 04.09.2017г. въззивното решение е обжалвано и от М. Г. К. и П. Г. Д..
Ответниците Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. са подали писмен отговор вх.№ 13417 от 25.10.2017 г., с който изразяват становище, че не са налице основания на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 66/2017г. , поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Старозагорския районен съд № 29 от 10.01.2017 г., постановено по гр.дело № 381/2014 г. и е решил делото по същество като е признал за установено по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на М. Г. К. и П. Г. Д., Я. К. И. и Ж. Г. Ж., че всеки един от тримата ищци Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. е собственик по наследство и по давност на по 1/4 идеална част от следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 56188, общ.Стара З.: 1. НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „Д. алчак“, съставляваща имот № 061031 по картата на възстановената собственост на землището; 2. НИВА от 2.999 дка, III категория, местност „А.“, съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената собственост на землището; НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „Д. алчак“, съставляваща имот № 061030, по картата на възстановената собственост на землището; НИВА от 25.211 дка, III категория, местност „Малката тузла/Ч.“, имот № 052005, по картата на възстановената собственост.
Въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от 13.06.1995г. по гр.д.№ 3748/1993г. на Старозагорския районен съд е прието за установено, че възстановените с решение № 3335 от 10.04.1993г. по заявление вх.№ 33165 от 07.03.1993г. земеделските земи на Г. М. К. са принадлежали към момента на обобществяването им на общия на страните Н. С. Н., Г. Т. Ж., Д. Г. Я., М. Г. К. и П. Г. Д. наследодател М. К. Т., починал на 30.03.1966г. Това решение установява правото на собственост на наследниците на М. К. Т. както към настоящия момент, така и към един минал момент, поради което ищците по настоящото дело Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. се легитимират като собственици на общо 3/4 ид.ч. от земите. Договорът за доброволна делба между наследниците на сина на общия наследодател Г. М. К., починал през 1969г., сключен без участието на ищците като съсобственици на имотите и извършените последващи разпоредителни сделки от М. Г. К. и П. Г. Д. в полза на Я. К. И. и Ж. Г. Ж. не са породили правно действие за 3/4 ид.ч., които са притежание на ищците. На следващо място съдът е приел за категорично установено въз основа на гласните доказателства, че ищците по делото са придобили правото на собственост и по давност – те са предоставили имота за обработване на трето лице, което е заплащало рента на всички наследници съобразно правата им по закон. Владението им е било е постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно и с изтичането на 10 годишния срок по чл. 79 ал.1 ЗС, установеното фактическо положение се е превърнало в правно и въззивниците са станали собственици върху описаните имоти в посочените идеални части.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд поставените в двете касационни жалби правни въпроси: 1. Какво е правното действие на решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и моментът към който то установява собствеността на подлежащите на възстановяване земеделски земи; 2. Допустимо ли е да тече придобивна давност по отношение на земеделски земи, за които не е приключила процедурата по възстановяването на собствеността, са от значение за делото, защото са разгледани от въззивния съд и се обусловили решаващите му изводи. Същевременно е налице противоречие между разрешението на въззивния съд и посочената съдебна практика – решение по гр.д.№ 657/2009г. на ВКС, І г.о. /по първия въпрос/, решение 2949/2008г. на ВКС І г.о. /по втория въпрос/ .
С оглед на изложеното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 235 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 1145/2017г.
Указва на касаторите М. Г. К. и П. Г. Д. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 62 лв. и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Указва на касаторите Я. К. И. и Ж. Г. Ж. да внесат общо държавна такса в размер на 54 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане.
След изтичане на срока за внасяне на държавните такси, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: