5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
[населено място], 18.02.2014 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 6845 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Е. Патронска, подадена от адвокат П. С. срещу въззивно решение № 2957 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 445/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1004 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 44/2013 г. на Районен съд, [населено място], в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните малолетно дете Д. А. Патронска на бащата А. М. П., определен е на майка К. Е. Патронска режим на лични отношения с детето, и същата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 180 лв.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, значими за изхода на делото относно: защитата на интересите на малолетното дете на съпрузите при преценката за възлагане упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; при доказани добри родителско възпитателски качества на двамата родители на дете от женски пол и при желание и на двамата родители да упражняват тези права, и при еднаква привързаност на детето към двамата, може ли да има приоритет обстоятелството, че бащата е полагал преобладаващо лични грижи за детето в последните две години и да не се вземат предвид възрастта и пола на детето; недопустимо ли е едно малолетно дете да живее със своята майка, ако последната живее и работи в страна членка на Европейския съюз; допустимо ли е наличието на баба по бащина линия, която живее в България да бъде счетено за приоритет при възлагане на родителските права, при положение че по делото е доказано, че бабата по майчина линия има готовност и съгласие да замине в другата държава и да подпомага майката при отглеждане на детето; за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните в мотивите на решението; относно недопустимостта пред въззивната инстанция да бъдат представени доказателства, за които е настъпила преклузия, поради несвоевременното им представяне; относно възможността ищецът да прави доказателствени искания в открито заседание след запознаване с отговора на ответника; относно задължението на съда в изпълнение на служебното начало при преценка интереса на детето да събира доказателства относно възможността на родителите за помощ от трети лица и за социално обкръжение. Поддържа се, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 1/1974 г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Според жалбоподателката по въпроса за директното прилагане на международни актови, страна по които е Република България и относно предоставянето на родителските права по отношение на едно малолетно дете на неговата майка независимо от местоживеенето й извън страна практика е противоречива, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника А. М. П..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. е представено на бащата, определен е режим на лични контакти с майката и същата е осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 180 лв. За да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата съдът въз основа анализа на събраните по делото доказателства е приел, че той има необходимите качества и възможности да се грижи за детето. Този извод е обосновал с установените по делото обстоятелства, че от две години откакто жалбоподателката е напуснала страната, тя не е полагала грижи за детето, че същото сега живее заедно с баща си, в семейното жилище в което се е родило и живяло до четиригодишната си възраст, в близост до жилището на родителите на баща му, както и че в [населено място] живеят другите му баба и дядо-по майчина линия, както и други родственици. Взел е предвид обстоятелство, че то посещава детска градина, приспособило се е към детската общност и към преподавателите там, че през есента на 2013/2014 г. ще бъде ученичка в първи клас. Изложил е съображения, че майката притежава необходимите родителски и възпитателски качества да отглежда детето, но че живее и работи в чужбина, като местоработата и е в друго населено място различно от мястото където живее, както и че работи ежедневно, включително и през почивните дни. При така установените обстоятелства съдът е приел, че интересът на детето налага то да продължи да живее сред позната среда на близки и роднини, при баща си.
Поставените в изложението материалноправни въпроси са относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, като особено важни за интереса на детето, при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете на кой от двамата родители да се възложи. В задължителната съдебна практика е прието, че преценката при определяне на мерките е съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. В ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи. В случая решаващите изводи на съда при определяне на кой от двамата родители да се възложи упражняването на родителските права не влизат в противоречие с приетото в ППВС №1/74 г. и задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните в мотивите на решението. В решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. В случая в изложението се поддържа, че съдът е игнорирал възрастта и пола на детето. Напротив тези факти са обсъдени в мотивите, както и останалите релевантни за интереса на детето доказателства. Въпросите, касаещи съществени нарушения на процесуални правила и необосноваността на обжалвания акт, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
По въпросите за възможността пред въззивната инстанция да бъдат представени доказателства, за които е настъпила преклузия, поради несвоевременното им представяне; за възможността ищецът да прави доказателствени искания в открито заседание след запознаване с отговора на ответника; за задължението на съда в изпълнение на служебното начало при преценка интереса на детето да събира доказателства относно възможността на родителите да разчитат на помощ от трети лица и за социалното обкръжение също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случая не е направено искане за допускане на доказателства, което да е отказано от съда. Същият е обсъдил всички релевантни за интереса на детето доказателства, с което спора е изяснен от фактическа страна, а законът е приложен точно към установените по делото факти.
По въпроса може ли малолетен български гражданин да живее в друга държава, членка на Европейския съюз с майка си, която живее и работи там и пречка ли е факта на местоживеене на майката в чужбина да й бъде възложеното упражняването на родителските права не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При преценката на кой от родителите да се възложи упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът ръководейки се от неговия интерес е обсъдил събраните по делото доказателства, и въз основа на тях е приел, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на бащата. Интересът на детето е обусловил решаващи изводи при определяне на мерките, а не поставените по-горе въпроси.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2957 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 445/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: