О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр.София, 18.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 68/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №13207 от 17.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №9143/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-11 състав, с което е оставено в сила определението на Софийския районен съд, 27 състав от 26.06.2009г., в частта, с което е прекратено производството по гр.дело №27974/2008г. Жалбоподателят З. А. В. моли за отмяна на определението. Според жалбоподателя небрежното поведение на СРС, 24 състав, чрез издаването на изпълнителен лист след подадено възражение срещу издаденото разпореждане по чл.410 ГПК, накърнява законните му права и интереси. Счита, че СГС е следвало да разпореди спиране на производството по делото пред СРС, 27 състав. В изложението си за предпоставките за допустимост на касационното обжалване частният касатор се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставя като значим процесуалния въпрос за защитата на длъжника срещу когото има издаден изпълнителен лист, въпреки подадено възражение по реда на чл. 420 ГПК.
Ответникът по частната жалба “Т” АД в писмен отговор счита обжалваното въззивно определение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на обжалване е определение, с което е потвърдено определение, с което се прегражда производството по делото/ чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. С определение в закрито заседание от 26.06.2009г., СРС, 27 състав е разделил производството по делото, образувано по искова молба на частния касатор В. за признаване за установено по отношение на “Т” АД, че не дължи сумите по издаден срещу него изпълнителен лист от 31.03.2009г. на основание заповед за изпълнение от 19.01.2009г. по чл.417 и чл.418 ГПК. Разпоредено е исковата молба, заедно с възражението срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение да бъдат изпратени по ч.гр.дело № 45055/2008г. на СРС, 24 състав. Със същото определение е прекратено производството по установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК поради липсата на правен интерес. С въззивното определение също е прието, че след като жалбоподателят е подал възражение срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, липсва правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, защото в тежест на заявителя е да установи вземането си по исков ред/ чл.420 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК/.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е обусловена от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Поставеният от касатора процесуален въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както неправилно се поддържа от жалбоподателят тъй като е съобразен със съществуващата съдебна практика, че защитата с установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК отм., респ. чл.124, ал.1 ГПК е допустима, ако няма друг ред за защита на ищеца. Правата да се предявяват различни видове искове, включително и установителни за отричане на право по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, възникват при наличието на правен интерес. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Според уредбата в заповедното производство, безпредметно е предявяването на установителен иск от жалбоподателя по реда на чл.124, ал.1 ГПК, след като защитата му срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е осъществена с подаденото възражение. Възражението срещу издадената заповед за изпълнение размества правния интерес от исковата защита за установяване на вземането. Според нормата на чл.415, ал.1, към която препраща и чл.422, ал.1 ГПК, задължението за установяване на вземането по заповедта за изпълнение е възложено на заявителя, т.е. интерес от предявяване на установителен иск относно вземането има заявителя в заповедното производство, а не длъжника.
По изложените съображения не следва да се допуска до касация обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №13207/17.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №9143/2009г. на СГС, търговско отделение, VІ-11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: