О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр.София, 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2621/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Д. Д. Г. и Д. П. Г. срещу определение на Варненски апелативен съд № 685/ 30.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 559/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд по т.д.№ 1683/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба против ТБ [фирма] за установяване на нищожността на клаузи от договор за предоставяне на банков кредит, сключен между ТБ [фирма] като кредитор и С. Д. С., като кредитополучател, както и за обезсилване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, сключен между ТБ [фирма] като кредитор, С. Д. С., като кредитополучател и Д. Д. Г. и Д. П. Г. като ипотекарни длъжници.
Жалбоподателите поддържат, че имат правен интерес от установяване на нищожността на договора за банков кредит, тъй като това би довело до обезсилване на нотариалния акт за ипотеката. Като основание за допускане на касационното обжалване повдигат процесуалноправния въпрос има ли интерес лицето, учредило ипотека върху свой имот за чужд дълг, да претендира нищожност на клаузи от договора, от който е възникнало обезпеченото с ипотеката вземане. Според тях този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това молят касационното обжалване да бъде допуснато, а определението за връщане на исковата им молба – отменено.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Въззивният съд е постановил акта си след като е приел, че ищците не са страни по договора за банков кредит, клаузи от който искат да бъдат обявени за нищожни. Счел е, че за тях няма правен интерес от обявяване на недействителността, тъй като дори въпросните клаузи да са нищожни, това не би имало значение за ипотеката върху имот на ищците и не би довело до отмяна на нотариалния акт, с който е сключена, на основание чл.537 ал.2 ГПК.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от частните жалбоподатели въпрос не обуславя въззивното определение. Липсата на правен интерес на ищците от иска е обоснована с това, че те не са оспорили нищожността на договора за учредяване на ипотека, по който са страна. Те са атакували договора за банков кредит, в чието сключване не са участвали и то само уговорките за обезпечението на кредита, а не съществуването на обезпеченото вземане. За валидността на ипотечния договор е без значение налице ли е нищожност на клаузите на договор, по който ипотекарните длъжници не са страна. Въззивният съд е съобразил и установената задължителна практика, според която отмяната на нотариален акт по чл.537 ал.2 ГПК касае само констативните актове, а не и тези за правни сделки (виж Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/ 2012 г., ОСГК на ВКС), както и че тази отмяна може да е последица единствено от уважаване на иск, с която е заявен спор за материално право, удостоверено с акта. Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не може да бъде отменен дори да са нищожни някои клаузи от друг договор, а иск за обявяване на недействителността на самия ипотечен договор по делото не е предявен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 685/ 30.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 559/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: