О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С. 18.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2158 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. И. К. от [населено място] против определение № 55 от 22.02.2018г. по гр.д. № 3349 по описа за 2017г. на Върховен касационен съд, с което е върната подадената от него частна жалба /с вх.№ 11199 от 17.10.2017г.на ВКС/ срещу определение № 301 от 19.09.2017г. по гр.д. № 3349/2017г. на ІV г.о. на ВКС поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност и е прекратил производството. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а подадената частна жалба уважена.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от С. Х., с който се оспорва нейната основателност. Счита, че процедурата по уведомление е спазена надлежно и постановеният акт е правилен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
С. И. К. е подал частна жалба срещу определение № 301 от 19.09.2017г. по гр.д. № 3349/2017г. на ІV г.о. на ВКС.
Частната му жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. и представяне на квитанция за плащането й.
За да уведоми жалбоподателя за указанията на съда на посочения от него адрес, връчителят го е посетил дванадесет пъти – на 23.10.2017г., 30.10., 1.11., 5.11./неприсъствен ден, събота/, 22.11., 7.12., 9.12., 10.01.2018г., 25.01., 30.01., 6.02., 13.02. В. е отразил, че лицето не е намерено и че не е намерено друго лице, което да получи съобщението. Имайки пред вид, че за периодът 23.10.2017г. – 13.02.2018г., многократно, включително и в неприсъствен ден, жалбоподателят не е намерен на адреса, както и не е открито друго лице, на което да връчи, съдът е приел, че при условията на чл.41 ал.2 ГПК жалбоподателят е надлежно уведомен за дадените от съда указания на 5.02.2018г. След изтичане на предоставеният 7-дневен срок, и пред вид липсата на изпълнение на указанията, съставът на ВКС е върнал подадената жалба.
Тезата на жалбоподателя е, че редът по чл.41 ал.2 ГПК не е спазен, тъй като връчителят не е установил отсъствие от адреса за повече от месец. Твърди, че е бил на посочения от него адрес /не е отсъствал повече от два дена/, тъй като е следвало да полага грижи за съпругата си, която през август месец е получила мозъчен инфаркт /заболяването установява с приложен амбулаторен лист № 499 от 14.03.2018г./ Твърди нарушение на процедурата, тъй като във върнатите призовки връчителят не е посочил конкретни факти, въз основа на които приема, че лицето отсъства от адреса /няма приложени протоколи, няма посочени данни за лица, които са дали информация/ и тъй като връчителят не е потърсил друго лице, което да получи съобщението и не е отразил да е налице промяна на адреса. Позовава се на конкретно посочена съдебна практика.
Настоящият съдебен състав, намира обжалваният съдебен акт за правилен поради следното:
Съгласно цитираното от жалбоподателя решение по гр.д.№ 505/2011г. на ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, преценката на съда за приложението на чл. 41, ал.2 ГПК (чл. 51а, ал.2 ГПК отм.) се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие /какъвто е настоящият случай/, фикцията на чл. 41, ал.2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса.
В случая, както беше посочено по-горе връчителят е посетил посоченият от жалбоподателя адрес, /на който по делото е получавал съобщения/, дванадесет пъти, в рамките на повече от четири месеца /от м.10.2017г. до м.02.2018г./, по съвсем различно време, включително и в събота /неприсъствен ден/. Многобройността на отразените посещения, дългият период от време, през който те са извършвани и идентичният резултат, дават основание на настоящият състав да възприеме изводите на другия съдебен състав на ВКС за наличие на хипотезата на чл.41 ал.2 ГПК. Вярно е, че връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства,но в случая това е направено. Когато връчителят не е намерил не само получателят, но и каквито и да са други лица /какъвто е настоящия случай/, той няма как да отрази данни за такива лица. В тези случаи – констатацията, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението – се извежда въз основа на многократността на осъществените посещения, които са правени за продължителен период от време, при идентичен резултат, а не от данните на лицата, поради което останалата посочена от жалбоподателя съдебна практика, която се отнася за различни случаи от настоящия, не следва да бъде обсъждана като ирелевантна. Представеното доказателство за заболяване на близко на жалбоподателя лице, също е несъотносимо, защото от удостовереният с доказателството факт, не следва пряк извод, опровергаващ установеното от връчителя обстоятелство, че частният жалбоподател на посочените дати, не е бил на адреса.
Мотивиран от изложеното, съставът на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 22.02.2018г. по гр.д. № 3349 по описа за 2017г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :