ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6840 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П.-Д. и В. П. Д. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. П. от САК срещу решение № 998 от 22.5.2014 г, постановено по гр.дело № 4069/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско колегия, Четвърти състав, с което е отменено решението от 26.6.2013 г по гр.дело № 2646/10 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав и са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. П.-Д. и В. П. Д. срещу Х. Д. М. искове по чл.45 от ЗЗД.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Х. Д. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощниците му адв.К. И. и Я. Н..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение № 998 от 22.5.2014 г, постановено по гр.дело № 4069/13 г, Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, Четвърти състав, е отменил решението от 26.6.2013 г по гр.дело № 2646/10 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав и е отхвърлил като неоснователни предявените от С. К. П.-Д. и В. П. Д. срещу Х. Д. М. искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв за всеки ищец, настъпили от смъртта на сина им Т. В. Д..Прието е, че исковете са неоснователни, тъй като ищците не са установили по надлежен начин личното противоправно поведение на ответника д-р Х. М., довело до смъртта на техния син, както и причинната връзка между твърдяната противоправност и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Установено е по делото, че Т. В. Д. /18 г/ е постъпил в МБАЛ „С. София”-Ортопедично отделение на 14.6.2006 г за планово оперативно лечение на екзостоза /доброкачествен костен израстък-доброкачествен тумор/ на лявата бедрена кост.Операцията е извършена на 15.6.2006 г в болница „С. София” от ответника-д-р Х. М., а лекуващ лекар е д-р М..Пациентът е починал на 18.6.2006 г.Като причина за смъртта е посочена „полиорганна недостатъчност-сепсис, ендотоксичен шок на базата на тежък инфектен процес в областта на бедрото”.Установено е, че гнойното възпаление е предизвикано от Бета хемолитичен стрептокок от група А-микроорганизъм, който обичайно обитава човешкото тяло и може да бъде отключен след оперативна интервенция.
Ищците са посочили, че противоправното поведение на ответника се изразява в недостатъчна превенция и късно реагиране на усложненията от възникналата инфекция, причинила смъртта на сина им.
Въззивният съд е приел, че липсва причинна връзка между смъртта на Т. Д. и поведението на извършилия оперативната инвазия д-р Х. М..Приел е въз основа на съдебно-медицинските експертизи, че причинно-следствена връзка съществува между развилата се изключително бързо /фундроянтна/ инфекция в оперативната област и смъртта на пациента, която обаче не е обусловена от неправомерно поведение на ответника.Последният е извършил операцията по класически начин и при спазване на всички правила на асептиката и антисептиката. Грижите, които се полагат за един пациент след операцията са отговорност на лекуващия и дежурния лекар, а отсъствието на М. в дните след операцията не представлява нарушение на служебните му задължения, установени с медицинските стандарти.Въз основа на горното е обосновал извода, че нито едно от събраните по делото доказателства не установява лично противоправно поведение на ответника, който е бил опериращия хирург, но не и лекуващ лекар на починалия.
Въз основа на доказателствения материал по делото, въззивният съд е обосновал крайния извод, че липсва извършено от ответника противоправно поведение, тъй като оперативното лечение е единствената алтернатива при посочената диагноза.Преди операцията не е имало клинична изява на симптоми, сочещи проблеми в имунната система на пациента, поради което не се е наложило да бъдат извършени повече изследвания от рутинните такива.Инфекцията се е появила на втория ден след извършване на операцията и не е в резултат на действията на ответника.
Касаторът подържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд.Сочи касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК сочи следното :1/ решаващият съд не е изследвал какво е в случая дължимото поведение от страна на лекаря и в какво се изразява дължимата грижа към пациента.Подържа, че съдът е бил длъжен да установи какви са задълженията на опериращия хирург и да прецени дали същите са нарушени.Като не е сторил това съдът е формирал неправилни правни изводи.Подържа се, че ответникът не е положил минимална грижа към своя пациент и е нарушил Закона за здравето, Правилата за добрата медицинска практика /приложение към Наредба № 21/28.6.04 г/ за утвърждаване на медицински стандарт, както и Медицинските стандарти по хирургия, приложени към заповед № РД 09-109/18.3.02 г на МЗ.Подържа, че ответникът не е провел правилна и адекватна преддоперативна подготовка, при наличие на бронхиална астма у пациента, не е направено рентгеново изследване на белите дробове, не е назначено антибиотично лечение като профилактика.
2/Допуснато е нарушение на процесуалните правила при формиране на извода за липса на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия деликт.В този смисъл съдът се е позовал на приетото пред въззивния съд заключение на тройната съдебно-медицинска експертиза без да извърши преценка на целия съвкупен доказателствен материал, събран по делото.
По поставените в т.1 от изложението по чл.284 ал.3 от ГПК въпроси.Всички те са по съществото на касационната жалба – засягат обосноваността на съдебния акт, която не се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК. Поставените въпрос са по съществото на касационната жалба, отнасят се до доказване на факти, а не до тълкуване на правни норми и с оглед на разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК т. 1 не формират общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. По изброените въпроси липсва мотивирано изложение, което касаторът е задължен да представи, като отрази доводи за противоречие на разрешенията във въззивното решение с разрешенията в съдебните решения, на които се позовава /решение по гр. дело № 2535/2003 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. дело № 1013/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. дело № 1251/201 г. на ВКС, IV г. о. и др./ или като мотивира изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По тези въпроси липсват доводи и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съобразно приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
По втория въпрос.Сочи изводът на съда за липса на причинна връзка е основан на нарушение на процесуалните правила и необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност.
Соченото основание не е налице.
Не би могло да се приеме, че този въпрос е разрешен в противоречие с трайно изразяваното от ВКС становище, че всички събрани по делото доказателства следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност. Съгласно решение № 945 от 15.3.2010 г, по гр.дело № 3026/08 г на ВКС, Четвърто отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена-връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презюмира, като доказателствената тежест е отново за ищеца.
В разглеждания случай липсата на противоправно поведение от страна на ответника и на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия деликт е отречена от съда въз основа на детайлен анализ на целия събран по делото доказателствен материал.
С изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са представени съдебни решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК : № 473 от 13.9.10 г по гр.дело № 1329/2009 г на ВКС, Трето ГО и решение № 508 от 18.6.2010 г по гр.дело № 1411/09 г на ВКС, Трето ГО и решение № 628 по гр.дело № 1711/209 г на ВКС, Трето ГО. С първото от тях лечебното заведение е осъдено на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /душевно страдание/, довело до влошаване на здравословното му състояние, поради противоправно поведение на длъжностни лица на ответника по повод проведеното лечение и настъпилата смърт на съпругата му.С второто решение съдът е ангажирал солидарната отговорност на извършителя, поради немарливо изпълнение на хирургическа дейност, в качеството му на опериращ лекар и възложителя-здравното заведение.С третото са уважени исковете по чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците-лекуващ лекар и здравното заведение-възложител на работата за причинени вреди, които са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на първия, изразяващо се в невписване на цялата диагноза на състоянието на пострадалия.
Разрешението, дадено от въззивния съд и разрешенията, дадени в представените решения не са противоречиви и не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 от ГПК.Същите са дадени при различна фактическа и правна обстановка.И в двата посочени от касатора казуса се касае за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на болничното заведение по реда на чл.49 от ЗЗД, която е различна от тази по чл.45 от ЗЗД.Действително във втория и третия казус е налице хипотеза на ангажирана солидарна отговорност на болничното заведение и опериращия хирург, но видно от мотивите на това решение се касае за поведение, което пряко обосновава наличието на връзка между поведението на прекия изпълнител на работата и настъпилия вредоносен резултат.По настоящото дело тази пряка причинна връзка е отречена, предвид установените обстоятелства на конкретния случай.
Доказателства за сторени от ответника по касация разноски не се представят и такива не се присъждат въпреки, че се претендират.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 998 от 22.5.2014 г, постановено по гр.дело № 4069/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско колегия, Четвърти състав,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.