4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 22.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4348/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Х. – законен представител на малолетния Г. Г. П.,подадена от пълномощника му адв.Ст.Ч.,срещу решение № 2564/10.04.2019 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 5242/2018 год.,в частта,с която е отменено решение № 185486/ 02.08.2017 год. по гр.д. № 23699/16 год. на Софийски районен съд,в частта,в която „Орка – С“ООД е осъден да заплати на Г. Г. П.,действащ чрез своята майка и законен представител И. Т. Х. на основание чл.200,ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука станала на 23.10.2014 г.,при която е настъпила смъртта на неговия баща Г. П. Г. над сумата 36 000 лв. до присъдения размер 51 000 лв./т.е. за сумата 15 000 лв./ и е отхвърлен иска за сумата 15 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по материално правния въпрос досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД и характеристиката на „справедливостта“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и по конкретно – При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения,общественото му положение,отношенията между пострадалия и близкия,който търси обезщетение,интензитета на търпените душевни болки.Позовава се на противоречие с ППВС № 4/68 год. и две решения на ВКС.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е приел,че с влязло в сила решение от 7.08.2015 год. по гр.д. № 305/2015 г. на Окръжен съд – Шумен загиналият Г. П. Г. е признат за баща на малолетния ищец Г. П..Безспорно между страните е обстоятелството,че загиналият е работил по трудов договор при ответното дружество на длъжност „строителен електротехник“ и е починал при злополука – ПТП на 23.10.2014 год.,призната за трудова с разпореждане от 2.12.2014 год. на НОИ – София.Възражението на дружеството – работодател за умишлено причиняване на увреждането от пострадалия е прието за неоснователно,тъй като умишленото причиняване на увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена като трудова с влязъл в сила административен акт,чиято законосъобразност не подлежи на опровергаване пред гражданския съд.За основателно е прието възражението за проявена груба небрежност от страна на пострадалия,което е довело и до редуциране на присъденото обезщетение.При безспорно установената причина за настъпване на ПТП – управление на автомобила със скорост над максимално допустимото ограничение за съответния участък, при мокра пътна настилка и навлизането му в насрещното платно за движение съдът е приел,че приносът на пострадалия правилно е определен на 70% , но размерът на обезщетението е завишен.Съобразявайки се с т.11 от ППВС № 4/68 год.и отчитайки фактите,че ищецът няма да познава баща си,ще търпи неимуществени вреди от липсата на родителска обич и подкрепа,ще бъде лишен от мъжки модел на подражание,който безспорно е важен за израстването му,както и че няма да изпита близостта и закрилата на баща си ,съпоставени с икономическите условия на живот в страната към датата на злополуката съдът е приел, че справедлива репарация на нанесените неимуществени вреди е сумата от 120 000 лв., която следва да бъде намалена със степента на съпричиняване,т.е.справедливия размер на дължимото се обезщетение е 36 000 лв.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост визиран в р.ІІІ на ППВС №4/1968г. и трайната и последователна практика на ВКС.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса.Освен това обосноваността на изводите на съда относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2564/10.04.2019 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 5242/2018 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: