О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258/25.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1289 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1983/ 27.11 2015 г. по гр. д. № 1799/ 2015 г., с което Варненски окръжен съд, като потвърждава решение № 1503/ 26.03.2015 г. на Варненски районен съд:
· приема за установено по отношение на Е. Г. и Н. П. П. и на З. Г. и Т. Н. К., че Д. И. и М. Д. В. не са съсобствениците на лозе – хавра в землището на [населено място], местността „С. Н.“ и
· отхвърля исковете да се признае по отношение на Д. И. и М. Д. В., че Е. Г. и Н. П. П. и З. Г. и Т. Н. К. не са съсобствениците на лозето.
Решението се обжалва от съпрузите Д. и М. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност, както следва:
1. При действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България (приет 1905 г. и отменен 1941 г.), а впоследствие – на Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.), необходимо ли е уреждането на сметките по регулация, респективно – заплащането на парично обезщетение, за да настъпи отчуждителното действие на влязъл в сила дворищнорегулационен план, по силата на който части от недвижими имоти се придават към съседни имоти – собственост на други лица?
2. Може ли гражданският съд да изземва компетентност на административен орган, без да е налице изрична разпоредба за това?
3. Има ли противоречие между мотива, че дворищно-регулационните планове при Закона за благоустройство на населените места в Княжество България и при Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм) имат непосредствено отчуждително действие и обоснован ли е мотивът, че за да настъпи ефекта на отчуждаването в същия случай, е необходимо уреждането на сметките по регулация?
4. Изразяването на две противоречащи се становища по въпрос, обусловил произнасяне на съда, представлява ли съществено процесуално нарушение при формиране на волята на съда?и
5. Обсъждането на възражения, които не са повдигани от страните, както и на документи, които не са събрани като доказателства, представлява ли съществено процесуално нарушение ?
6. Достатъчно ли е с оглед необходимостта от формиране на вътрешно убеждение у съда за предпоставките на придобивната давност да бъдат разпитани по един свидетел на насрещните страни в хипотезата, в която страната, позоваваща се на оригинерния способ, е ангажирала повече, но съдът е допуснал по един при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК и е пропуснал е да разпита останалите свидетели, въпреки осъществените предпоставки на изр. 2?
Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд. Обосновават допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на отменените благоустройствени закони. Претендират разноските по делото.
Ответниците по касация Е. П., С. Н. С. и Т. Н. П. (последните двама наследници по закон на Н. П., починал в хода на въззивното производство), както и съпрузите З. и Т. К., не намират въпросите обуславящи изводите на съда. По същество възразяват, че решението е правилно. Претендират разноските и пред настоящата инстанция.
Въззивното решение е постановено по първоначално предявени отрицателни установителни искове за собственост върху недвижим имот (процесното лозе) и по насрещни отрицателни установителни искове относно същия имот. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва тяхната цена като релевантен критерий за допустимия предмет на касационните жалби. Подадени са от легитимирани страни – от ответниците, спрямо които първоначалните искове са уважени, а насрещните – отхвърлени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но поставеният процесуалноправен въпрос по първоначалните искове не обуславя обжалваното решение, а това изключва касационния контрол, включително и по насрещните искове. Съображенията за това са следните:
Своя правен интерес от предявените отрицателни установителни искове съпрузите П. и съпрузите К. са обосновали с твърденията, че по време на брак при условията на съпружеска имуществена общност и при равенство в дяловете на възникналата обикновена съсобственост са придобили лозето в [населено място], м. „С. Н.“ с постановление за възлагане от 20.03.1997 г. след публична продан. Правният спор по първоначалните искове е възникнал от това, че с констативен нотариален акт № 55/ 01.07.2013 г. касаторът В. по време на брак с касатора В. е признат за собственик по давност на същото лозе.
С насрещните искове касаторите В. са поискали да бъде установено по отношение на тях, че първоначалните ищци не са съсобствениците на лозето. Своя правен интерес от отрицателните установителни искове са обосновали с твърденията, че издаденият нотариален акт съответства на действителното положение, а с доводите, че на основание постановлението за възлагане съпрузите П. и съпрузите К. са придобили лозето, се оспорва правото на собственост на съпрузите В..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че интересът от предявените отрицателни установителни искове е обоснован от претенциите на страните, че не насрещните, а предявилите съответната група искове, са собственици на лозето (т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Връзката между делата, обусловила тяхното съвместно разглеждане (чл. 211, ал. 1 ГПК), налага и втори извод. Подвигнатите от касаторите въпроси и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да обосноват възможността въззивното решение да бъде допуснато изцяло до касационен контрол. Неговото (евентуално) влизане в сила по първоначалните или по насрещните искове автоматично би изключило интереса от исковете, спрямо които производството би продължило да е висящо. С цитираното тълкувателно решение се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Т. решения са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ); следователно и за настоящия състав. Правният интерес и по първоначалните, и по насрещните искове е обоснован с титулярство на правото на собственост. При частичното влизане на решението в сила това титулярство би било изключено със сила на пресъдено нещо за касаторите или за ответниците по касация. Това извежда следния неприемлив резултат – частичното допускане на касационната жалба до разглеждане да разкъса връзката между първоначалните и насрещните искове по такъв начин, който да изключи допустимостта на онези, за които производството продължава да е висящо.
Шестият (процесуалноправен) въпрос е този, който касаторите повдигат, по уважените първоначални искове. Първите пет са по отхвърлените насрещни.
Своето титулярство на правото на собственост касаторите извеждат от твърденията, че към съставяне на констативен нотариален акт № 55/ 01.07.2013 г. и при условията на съпружеска имуществена общност са придобили правото на собственост върху лозето в [населено място], м. „С. Н.“. За предпоставките на оригинерното основание в писмения отговор на исковата молба са ангажирали трима свидетели при довеждане, но първата инстанция е допуснала по един на всяка от насрещните страни, защото е преценила да са налице предпоставките на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някой от тях. Изречение второ вменява в задължение на съда да допусне останалите, ако разпитаният свидетел не установи спорния факт.
С първоинстанционното решение са отречени предпоставките на оригинерния способ, въведен от касаторите в защита по първоначалните искове, но са установени тези на придобивния способ, въведен от ответниците по касация в защита по насрещните искове. Обсъждани са гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, които насрещните страни са довели. Първоинстанционният съд не е изпълнил своето задължение по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК, но и такова оплакване във въззивната жалба на касаторите няма. Откъм събраните гласни доказателства те са се оплакали единствено за това, че доведеният от тях свидетел (В.) доказва предпоставките на давността, а неговите показания не са в противоречие и не се опровергават от показанията на свидетеля, доведен от ответниците по касация (У.). По аргумент от обратното на чл. 269 ГПК въззивният съд е нямал задължение да отбелязва процесуалните нарушения на първата инстанция, за които оплаквания в жалбата няма. Касаторите не са искали от въззивния съд да разпита останалите двама свидетели, които са ангажирали в писмения отговор на исковата молба. Следователно не е обуславящ за изводите на въззивния съд по първоначалните отрицателни установителни искове въпросът, достатъчно ли е с оглед необходимостта от формиране на вътрешно убеждение у съда за предпоставките на придобивната давност да бъдат разпитани по един свидетел на насрещните страни в хипотезата, в която страната, позоваваща се на оригинерния способ, е ангажирала повече, но съдът е допуснал по един при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК и е пропуснал е да разпита останалите свидетели, въпреки осъществените предпоставки на изр. 2. Това изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и в частта, с която са отхвърлени насрещните отрицателни установителни искове без необходимост да се обсъждат повдигнатите по тях въпроси.
Въпреки изхода на делото претенцията на ответниците по касация за репариране на разноски не следва да бъде уважена. Липсват доказателства те да се извършили такива в касационното производство.
Неоснователна е и претенцията на касаторите за разноските по делото. Те са причината за пренасяне на спора пред настоящата инстанция, а предпоставки за допускане на касационния контрол няма.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1983/ 27.11.2015 г. по гр. д. № 1799/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.