1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
Гр.София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1520/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д. и [фирма] срещу Решение № 552/9 март 2017 г. по т.д.№ 3699/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 909/4 юни 2015 г., постановено от Софийски градски съд по т.д.№ 4513/2013 г. на VІ ТО, 17 състав. С първоинстанционния съдебен акт е обявена за нищожна поради привидност на основание чл. 26, ал.2, предложение последно ЗЗД, сделка от 18 юли 2011 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 3271, по иск на [фирма] против Т. С. Д. и е признато за установено по иск с правно основание чл.29 пр.3 ЗТР, предявен от [фирма] срещу [фирма], че вписването, извършено в търговския регистър по партидата на ответното О. под № 20130603115857, е вписване на несъществуващо обстоятелство. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси.
Ответникът по касация „СИ АЙ БИ ХОЛДИНГ“ не е взел становище по касационната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:
Касационната жалба е подадена по пощата от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на съвкупен анализ на представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че процесният договор за продажба на дружествени дялове от капитала на ответното дружество от 18.07.2011 г. с рег. № 3271 на нотариус В. Ч., сключен в изпълнение на договорено по предварителен договор от 20 април 2011 г. като обезпечение осигуряващо изпълнение задължения на ищеца към чуждестранни дружества-продавачи, е привиден, поради което следва да бъде прогласен за нищожен. Към момента на сключването му страните не са целели постигането на правен резултат – изключване на ищеца от ответното дружество. В подкрепа на този извод е участието на ищеца в общи събрания на [фирма], проведени на 19.07.2011 г. и на 28 юни 2012 г., подписването на нов дружествен договор от 19.07.2011 г. и вписването му за съдружник на 5 август 2011 г. – действия, сочещи желание на ищеца и останалите съдружници да бъдат реализирани правните последици на предходния договор за продажба на дружествени дялове, сключен между продавача Т. Д. и купувача „СИ АЙ БИ ХОЛДИНГ“ на същата дата с рег. № 3270 на нотариус В. Ч.. Прието е, че за установяване привидност на сделката са допустими всички доказателствени средства, включително и косвени, ако същите, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на симулация. Неоснователни са възраженията за непротивопоставимост на предварителния договор на ответниците по иска, които не са страна по него, за липса на надлежно доказателство – обратен документ, съдържащ изявление на страните за симулативност на сделката, чиято валидност се оспорва от ищеца. Безспорно ответниците не са страни по предварителния договор, но той представлява косвено доказателство за странични обстоятелства – отношенията на страните по процесния договор, които дават основание на съда да приеме, че същият е привиден и служат за установяване на основния факт. Ищецът не е твърдял сключването на окончателен договор, нито съставяне на контралетър. Заличаването на ищцовото дружество като съдружник в ответното [фирма] въз основа на нищожна сделка се явява вписване на несъществуващо обстоятелство съгласно ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Изводите на въззивния съд в съобразителната част на решението не са обусловени от изведените правни въпроси в изложението на касационните основания.
Въпросът по пункт 5 – относно броя и вида на обективно съединените искове по почин на ищеца не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, по което съдът се е произнесъл само по първия от евентуално съединените искове за нищожност на договора за продажба на дружествени дялове и по обусловения от него иск за нищожност на вписване в съответствие с направеното уточнение на съотношението на исковете в съдебно заседание на 12.11.2014 г. на СГС. Приемайки, че сделката е привидна и не поражда типичните за нея последици, съдът е оставил без разглеждане евентуално съединените искове за нищожност на договора поради противоречие със закона, както и поради липса на съгласие с оглед въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие. Въпросите по т.3 и т. 4 от изложението на касаторите-относно забраната на съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона и досежно допустимите доказателствени средства за установяване нищожност на сделка поради противоречие със забраната на чл.152 ЗЗД, не са намерили отговор в обжалваното решение, тъй като са свързани с предмета на евентуалния иск – за установяване на нищожност поради противоречие със закона. Този иск не е разгледан от съдилищата с оглед уважаването на главния иск.
Вторият въпрос – Следва ли да се приеме, че е осъществено пълно и главно доказване чрез косвено доказателство – предварителен договор, по който ответникът не е страна и за него не се пораждат каквито и да било права и задължения – не е конкретно зададен. В случая съдържанието на договора е само индиция за вероятна симулация, а изводът на съда за привидност на сделката се основава на съвкупната преценка на съдържанието на предварителния договор между ищеца и трети лица с останалите данни по делото, обективирани в писмени доказателства, установяващи участие на ищеца в общи събрания на съдружниците, предприемане на действия по вписването му като съдружник в [фирма], осъществяване на инвестиционни дейности и др. Въпросът възпроизвежда част от формулирания в т.1 на изложението правен въпрос „МОЖЕ ЛИ договор, по който дадено лице не е страна и от него за това лице не се създават каквито и да било преки или косвени права и задължения да служи като основание и косвено доказателство, обосноваващо привидността на друга сделка и договор, по който гореописаното трето лице е страна“. Обжалваното решение не съдържа отговор на недублираната част от въпроса, която е обсъдена само в първоинстанционния съдебен акт. В мотивите на последния е прието, че сключеният предварителен договор от 20 април 2011 г. между ищцовото ЕАД /тогава в процес на регистрация/ и трети лица, обединени в консорциум с едноличен собственик на капитала Т. Д., е известен на последния, който е свързано лице с управителя на дружествата в консорциума Любов Д. Л.. Атакуваната сделка е сключена в изпълнение на предварителния договор от обвързания с него ищец, служила е за обезпечение, осигуряващо изпълнение на задълженията му, произтичащи от него и е насочена към бързо удовлетворяване интересите на дружествата – продавачи при неизпълнение задълженията на ищеца, което би било налице и при неплащане от купувача на сумата 4 547 200 ЕВРО съгласно чл.71.1.1 в Раздел ІІ на предварителния договор в полза на продавачите, представлявани от законния си представител Любов Л., притежаващи изключително право на собственост върху проект за изграждане и експлоатация на вятърен парк за производство на електроенергия от вятърни турбини в землището на населени места в района на [община], област Д..
По изложените съображения следва да се приеме, че зададените от касаторите въпроси не са били част от предмета на спора пред въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи за потвърждаване на първоинстанционния акт. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания.
Жалбоподателите не установяват сочените от тях основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 552/9 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по в.т.д.№ 3699/2015 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: