Определение №258 от 25.4.2019 по тър. дело №2836/2836 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

гр. София,25.04.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2836 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. срещу решение №1316 от 28.05.2018 г. по в.гр.д.№4878/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №2732 от 25.04.2017 г. по гр.д.№16369/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. П. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва от 02.04.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, за да бъде то справедливо. 2. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както за критериите при определяне на този размер. 3. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват отражение на тази конюнктура. 4. Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да бъдат съобразени размерите на лимитите на застрахователната отговорност, като проявена форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието. 5. Следва ли при определяне на обезщетението за морални вреди, болки и страдания да се вземат предвид последиците от травматичните увреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищцата. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки всички събрани по делото релевантни доказателства, е посочил, че вследствие на произшествието, ищецът е получил открито счупване на дясната подбедрица; пунктиформена рана в средната трета на дясната подбедрица, както и контузия и кръвонасядане на главата. Изложил е съображения, че е проведено 24 дневно болнично лечение, през което ищецът е бил опериран, като са му извършени следните интервенции: 1/ закрито наместване и фиксация на голямопищялната кост с метални импланти; 2/ изваждане на динамичния винт и 3/ изваждане на всички метални импланти. Отчел е, че пострадалият е търпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за около 9-10 дни, а също така за 3-4 дни след втората операция и за 5-6 дни след третата, като в останалия период от лечебния и възстановителния процес, болките са намалявали и са продължили до 5-6 месеца, но с оглед характера и местоположението на счупването, ищецът ще изпитва болки в десния крак с непостоянен характер при влажно и студено време и при продължително стоене прав до 2-3 години. Установил е, че към момента състоянието на ищеца е стабилизирано и е възстановена самостоятелната му походка, като са налице последици от увредите: десният крак е по-дълъг с 0.5 см; дясната подбедрица е по-дебела с 1.5 см. от лявата, в средната й трета се вижда белег от рана 15/8 см., в горната трета по предната повърхност – белег от операция 4 см, а в долната трета – белег от операция в размер на 5 см.; дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 5 %; дясната глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %; ищецът няма чувствителност по външната страна на дясната подбедрица. Посочил е също така, че следва да бъде съобразено, че счупването на двете кости е зараснало, както и че металните импланти са извадени и пострадалият няма да търпи допълнителни болки от това. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – януари 2014 г., а и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е достигнал до извод, че сумата от 40 000 лв. е справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди и ще ги обезщети адекватно.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановените от касатора въпроси са формирали правната воля на въззивния съд – обусловили са частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо тези въпроси не се установява наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. На следващо място в константната практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др., наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е дал собствено разрешение по предмета на делото, взел е предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а правилността на изводите /извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1316 от 28.05.2018 г. по в.гр.д.№4878/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №2732 от 25.04.2017 г. по гр.д.№16369/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. П. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва от 02.04.2014 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top