О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София,25.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2891 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. Л., Ц. И. Л. и Ю. М. Л. срещу Решение № 1381 от 16.06.2017 год. по гр.д.№ 901/2017 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 6998 от 01.09.2016 год. по гр.д..№ 9037/2013 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният от ..Банка Д.“ЕАД срещу Д., Ц. и Ю. Л. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място]. жк“‘С.“. материализиран чрез нот.акт № 53 т.1 рег.№ 1755 от 22.03.2013 год. на нотариус с рег.№ 515.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК се съдържа позоваване на приложното поле на чл.280 ал.1 т.З ГПК.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация ..Банка Д.“ЕАД. чрез процесуалния си представител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Становище по предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК в отговора не се съдържа.
Качеството на [фирма] като кредитор на Д. Л. по договор за банков кредит да сумата 700000 евро. сключен на 27.06.2008 год. е било безспорно. Твърдението на кредитора е, че на 04.12.2012 год., поради непогасяване в срок на месечни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съгласно условията но договора, Общите условия и чл.60, ал.2 ЗКИ. Продавач по процесната сделка е длъжникът, а купувачи – неговите родители Ц. и М. Л..
В хода на производството по делото М. Л. е починал и е заместен по реда на чл.227 ГПК от съпругата си Ц. Л. и синовете си Д. и Ю. Л..
Последователно подържаната теза на ответниците-касатори е. че задължението по кредита е обезпечено и процесната сделка няма качеството на увреждаща. Част от цената по договора е послужила за погасяване на друго задължение към банката, вземането с което банката се легитимира като кредитор не е изискуемо.
Софийски градски съд е приел за безспорно, че ищецът има качеството на кредитор, а изискуемостга на вземането е ирелевантна за спора. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС се е позовал на чл. 1ЗЗ ЗЗД, съгласно който цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на вземането на кредитора. Поради това, обстоятелството, че длъжникът разполага и с друго имущество освен отчужденото, е ирелевантен при преценката за основателността на иска.
Посочените в изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК правни въпроси, обусловил искането за допускане на касационен контрол са следните: „1./ Необходимо ли е преценката на съда, че презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД е оборена от ответниците, при липса на преки доказателства, да се формира въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за липса на наличие на знание за увреда у ответниците?; 2./ Всяко разпореждане със секвестируемо имущество ли съставлява създаване/увеличаване неплатежоспособността на ответника по иск по чл.135 ЗЗД или изводът за създаване/увеличаване на неплатежоспособността на ответника по иск по чл.135 ЗЗД следва да се формира въз основа на събраните по делото доказателства и действителното финансово състояние на длъжника?“.
Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Първият от посочените въпроси е неясно формулиран, доколкото въззивният съд е приел, че презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не е оборена. Освен това, законът въвежда тази, презумпция не по отношение на всички ответници, а само по отношение на приобретателите – „лицата с които длъжникът е договарял“ по смисъла на чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД. Т.е. аргументите в подкрепа на този въпрос посочени в пунктове 1.1. – 1.4 на изложението, коментиращи знанието/намерението на прехвърлителя-длъжник за увреда на кредитора са ирелевантни за точното прилагане на чл.135 ал.2 ЗЗД и развитието па правото, произтичащо от тази разпоредба.
Същото касае и вторият от посочените въпроси. Както бе посочено по-горе, становището си съставът на САС е мотивирал с правото на кредитора по чл.133 ЗЗД да се удовлетвори от което и да е имущество на длъжника, като предпочитанието е предоставено нему – дали от имуществото върху което е учредено обезпечение (в случая ипотека върху друг имот) или друго длъжниково имущество. Терминът „неплатежоспособност“, съдържащ се в мотивите на въззивния акт е тълкуван от касатора извън контекста в който е употребен.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1381 от 16.06.2017 год. по гр.д.№ 901/2017 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.