3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София, 28.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 861 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Т., [населено място], срещу определение № 13 от 09.01.2014 г. по ч.т.д. № 1/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК и търговския характер на делото, подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 188 от 18.06.2013г. по ч. гр. д. № 422/2013г. на Окръжен съд- София, с което е потвърдено разпореждане № 148/ 12.09.2012г. по ч.гр.д. № 546/ 2012г. на Районен съд – Сливница за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, като е оставено без разглеждане и искането на П. Т. за спиране на частното касационно производството.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като поддържа, че делото, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на вземане по запис на заповед няма търговски характер, тъй като: страните по спорното правоотношение и техните правоприемници не са търговци, а субекти на гражданското право; със записа на заповед се поема задължение за връщане на сума, дадена в заем, поради което източник на облигационното отношение е договорът за заем; установителният иск по чл.422 ГПК ще бъде разгледан не по реда на особеното производство за търговски спорове, а по общия гражданскоправен ред. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът първо е следвало да се произнесе по искането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а след това по частната жалба. Поддържа се, че доводът, че недопустимостта на частната касационна жалба води до недопустимост на направеното в процеса искане за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е неправилен, тъй като производството е висящо до влизане в сила на акта, с който се оставя без разглеждане частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частната касационна жалба срещу определението на Окръжен съд-София, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираното в заповедното производство парично вземане, произтича от запис на заповед, дефиниран в чл.1, ал.1, т.8 ТЗ като абсолютна търговска сделка, което определя търговския характер на делото, а размера на вземането от 9000 лева е под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 10 000 лева. Поради недопустимостта на частната касационна жалба, без разглеждане е оставено и искането за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на образуваното по нея производство пред ВКС.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 от ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100 /21.12.2010г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв, както и определенията по тези дела. Разпоредбите следва да намерят съответно приложение и при актовете в заповедното производство, съобразно размера на вземанията, предмет на заявлението, доколкото те биха намерили приложение при ограничаване на достъпа до касационно обжалване на актовете по обусловеното от заповедното исково производство по чл.422 от ГПК.
Постоянна е практиката на ВКС, че понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК е по-широко от „търговски спор” и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка. Критерий за определяне на делото като търговско е неговия предмет, а не процесуалноправния ред, по който се разглежда делото, поради което, дали производството по чл.422 ГПК ще се развие по реда на особеното производство по търговски спорове или по общия исков ред, е ирелевантно за определяне на вида на делото по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
Правилно първият тричленен състав на ВКС е определил делото като търговско, с оглед предмета на заявлението – вземане по абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, т.8 ТЗ, при която за търговския характер на сделката е ирелевантно дали страните са търговци, тъй като критерият за определяне на сделката като търговска не е качеството на страните по нея, а вида на сделката. В заявлението по чл.417, т.9 ГПК е посочено, че вземането произтича от запис на заповед, а не от каузално правоотношение, във връзка с което е издадена ценната книга, поради което неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че предмет на заповедното производство е вземане по договор за заем.
Доколкото производството, образувано по частната касационна жалба, на основание 274, ал. 4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, е недопустимото, искането за спирането му правилно е оставено без разглеждане, тъй като при наличие на процесуална пречка за развитие на производството, не стои въпроса за временното преграждане на развитието на делото чрез спиране на производството по него.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 от 09.01.2014 г. по ч.т.д. № 1/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.