ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
София, 28.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 530 по описа за 2019г., приема следното:
Производството е по молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК на адвокат Св.А. като процесуален представител на Д. С. Д. от [населено място] за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 117/14.ІІІ.2019г. в частта за разноските с присъждането на направените такива за касационното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата Г. Д. Т. В., гражданин на Испания, в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат Б.Д. е заел становище за нейната неоснователност, тъй като производството пред ВКС не било самостоятелно и в него не следвало да се присъждат разноски и тъй като ВКС не бил уважил частната касационна жалба на молителката на посочените от нея основания, а отменил определението на БОС на основание, наведено от насрещната страна.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК преклузивен срок и от оправомощено лице.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по настоящото дело определение от 14.ІІІ.2019г. по частната касационна жалба на Д.Д. ВКС е обезсилил определението на Бургаския окръжен съд от 15.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 1697/2018г., както и определението на Бургаския районен съд от 25.ІХ.2018г. по гр.д. № 8851/2017г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по чл.8 и чл.12 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, частната жалба срещу което е оставена без уважение от въззивния съд, и е върнал делото на Бургаския районен съд за извършване на следващите се процесуални действия във връзка с възражението на В. относно компетентността на българския съд за произнасяне по спора по делото. Липсва произнасяне с определението по разноските на Д. за касационното производство.
ВКС намира, че определението не следва да се допълва с присъждането на претендираните от молителката разноски за касационното производство. Съгласно чл.78 ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК направените от страните разноски по производството се разпределят между тях съобразно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска, като ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С постановеното от ВКС определение не се дава разрешение на спора по делото, нито то се прекратява. С оглед на това и на разпоредбата на чл.81 ГПК по разноските, в т.ч. и за касационното производство по ч.гр.д. № 530/2019г., следва да се произнесе първоинстанционният съд с постановяването на окончателен съдебен акт съобразно изхода на делото /решение или определение за прекратяване на производството/.
По изложените съображения молбата на Д. Д. по чл.248 ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д. от [населено място] за допълване на определението на ВКС, ІV ГО, № 117/14.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 530/2019г. с присъждане на направените от нея разноски за касационното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: