2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София, 30.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 194 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу определение № 734/13.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 686/2011 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). С него е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 22.07.2011 г., постановено по частно гр. дело № 9750/2011 г. на Софийския градски съд (СГС).
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея (предвид и уточнението й с молба с вх. № 1838/20.02.2012 г.) се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че тъй като общата сума на процесните по делото парични задължения е по-голяма от 5 000 лв., производството по частната касационна жалба пред ВКС е допустимо. Изтъква се и че СГС изрично е уведомил жалбоподателя за възможността за касационно обжалване.
Ответната [фирма] не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С определението от 22.07.2011 г. по частно гр. дело № 9750/2011 г. на СГС (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба), въззивният съд е потвърдил определение от 16.05.2011 г., постановено по гр. дело № 21036/2010 г. на Софийския районен съд (СРС). С последното определение е върната исковата молба по същото първоинстанционно дело, с която частният жалбоподател е предявил срещу [фирма] два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че жалбоподателят-ищец не му дължи сумата 4 690.35 лв. – главница и сумата 1 271.24 лв. – лихва за забава.
От горното следва, че въззивното определение, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено по дело, по което цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв. Решението, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, която ясно сочи, като критерий за допустимостта на касационното производство, цената на иска, респ. цената на всеки от съединените искове, а не общият им паричен размер. От това следва, че съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното от частния жалбоподател въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Тъй като за процесуалната допустимост на последното е установен посоченият формален критерий, представляващ абсолютна процесуална предпоставка, служебната преценка за което е в правомощията на касационната съдебна инстанция, то погрешната указателна част на определението на въззивния съд, в която е посочено, че частният жалбоподател може да обжалва това въззивно определение пред ВКС, не може да обуслови допустимост на частното касационно производство, след като не е налице тази абсолютна процесуална предпоставка за това.
Съставът на ВКС, постановил обжалваното определение № 734/13.12.2011 г., за да остави без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на жалбоподателя, е изложил същите съображения по тълкуването и прилгането на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение, като постановено при правилно приложение на посочените процесуални норми, и като валидно и процесуално допустимо, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 734/13.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 686/2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.