О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С., 31.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4779 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. Д. А. от [населено място] против въззивно решение № 1563 от 22.02.2016г. по в.гр.д. № 14841 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-87-132 от 3.11.2014г. по гр.д.№ 5497/2014г. на Районен съд София като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.128 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 47 760лв., разлика между заплатено и дължимо трудов възнаграждение за периода 24.08.2006г. – 1.03.2008г. за изпълнение на длъжността „механик производство”.
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за неоснователност на предявения иск поради установените по делото факти, че за процесният период ищецът е получил следващото му се трудово възнаграждение за реално заеманата от него длъжност. Решаващите мотиви на съда са за недължимост на претендираната сума. Като допълнителен аргумент е посочено, че дори и да се възприеме тезата на ищеца за това, че е изпълнявал друга длъжност, то искът би бил неоснователен като погасен по давност.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост поради липса на поставен въпрос като общо основание за допустимост и основателност поради недължимост на претендираната сума или погасяване на вземането по давност. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В представеното по делото изложение касаторът не формулира конкретен въпрос и не сочи специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Излага доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на закона, морала, етиката и добрите нрави и за необоснованост. К. подробно е изложил с какво счита, че „решението не е съобразено” /с тази фраза започват двадесет пет абзаца/.
При тези факти, съгласно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване поради липса както на общо, така и на специално основание за допустимост. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС – касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Доколкото посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, без посочването му, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3, във вр.с ал.8 ГПК – в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 100лв., за юрисконсулско възнаграждение, определена съгласно чл.37 ЗПП, във връзка с чл.23 ал.1 т.1,изр.последно от Наредбата за заплащането на правната помощ пред вид вида производство, конкретиката на спора /липса на поставен въпрос/ и вида осъществена защита, изразяваща се в изготвяне на отговор.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1563 от 22.02.2016г. по в.гр.д. № 14841 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Д. А. от [населено място] район Искър ул.”5004” № 3 ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място][жк] № 23-27 ет.1 ап.2, представлявано от синдика Банков сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.