2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 05.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 875/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.И. – пълномощник на С. К. Ч. и П. И. Ч. против въззивно решение № 13 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 893/2009 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,с което е оставено в сила решение № 274 от 31.07.2009 год.постановено по гр.д.№ 619/08 год.на Районен съд – Гоце Делчев ,с което е уважен предявеният от М. К. П. срещу касаторите и К. И. И. и Ф. С. И. иск с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по процесуално правния въпрос относно приложното поле и допустимостта на иска при липса на проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и по конкретно при липса на изричен отказ на общинската администрация да състави акт за установяване на непълноти и грешки.
Ответната страна – М. П.,чрез пълномощника й адв.И.Н. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,както и допустимостта на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.100/2010/ изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е до 1000 лв.Предявеният иск по чл.53 ЗКИР е оценяем,като цената се определя по правилото на чл.69 ал.1, т.1 ГПК – в размер на данъчната оценка,която в случая е под 1000 лв. С касационната жалба не са представени доказателства,обосноваващи обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на С. К. Ч. и П. И. Ч. против въззивно решение № 13 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 893/2009 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :