3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
София, 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 153/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба Т. Р. Ю. и С. Вахабова Ю. – двамата от[населено място] срещу Определение № 723 от 9.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 894/ 2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 491 от 20.VІІ.2010 г. по гр.д. № 602/ 2009 г. на Районен съд – Балчик, с което е върната исковата молба поради неотстраняване нередовността й. Жалбоподателите правят оплакване, че още преди да им бъдат дадени указания за внасяне на държавна такса, са внесли същата, за което са представили доказателства и искат определението да се отмени. В Изложение на основание чл. 280 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, което искане обосновават с доводите, че допускането до касационно обжалване ще доведе до точното прилагане на закона и ще даде принос за развитие на правото. Считат, че решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, независимо дали има принципно значение за правото, е основание за допускане до касационно обжалване при наличие на някое от останалите критерии за допускане.
Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е върната искова молба поради неотстраняване нередовността й – невнасяне изцяло на дължимата държавна такса, намира, че частната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателите не са посочили кой е релевантният за делото процесуалноправен въпрос, разрешен от съда, нито са изложили съображения защо поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателите да посочат този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касаторите и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на правния въпрос от значение за делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а и жалбоподателите не излагат съображения защо поддържат, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. П. оплаквания за неправилност на определението не са основания за допускане на касационно обжалване.
Поради изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 723 от 9.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 894/ 2010 г. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: