О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 258
гр. София, 08.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 април , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4219/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Б. А. и К. Д. А. и двамата от [населено място] срещу решение № 1234 от 09.06.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1176/2013 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на двамата ищци срещу [фирма]-София предявени на основание чл.226 ал.1 КЗ за разликата между уважената част от по 110 000 лева на всеки от двамата до пълнопредявения размер от по 200 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в страдания от загубата на сина им загинал при ПТП настъпило на 14.05.2010 г., виновно причинени от водача на л.а. „Нисан Примера” с рег. [рег.номер на МПС] Ч. П. А.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост.
Ответната по касационната жалба страна изпраща отговор , в който излагат становище за липса на основания за допускане до касация и за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски в размер на минималното адв. възнаграждение , съгласно по Наредба № 1/09.07.2004 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че синът на ищците е загинал при ПТП настъпило на 14.05.2010 г., виновно причинено от водача на Нисан Примера с рег. [рег.номер на МПС] Ч. П. А., чиято гражданска отговорност е обект на застраховане по застрахователен договор сключен с ответното дружество-застраховател. Определен е общ размер на претърпените вреди на двамата родители от по 110 000 лева, като е отчетена възрастта на починалия им син-25 г., това че е живял с двамата си родители и данните за тяхната привързаност към него и тежкото преживяване на безвъзвратната загуба.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателите не се сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, а само навежда се навеждат оплаквания за необоснованост относно размера на присъдените обезщетения.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва конкретен правен въпрос формулиран от страна на този жалбоподател, който да бъде подведен под допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения , които са ирелевантни във фазата по допускане до касация. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС няма процесуални правомощия да извлича релевантния за спора правен въпрос от оплакванията в самата касационна жалба, а от друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация.
Жалбоподателите следва да заплатят на ответника по касационната жалба разноските пред настоящата инстанция в общ размер на 150 лева представляващо минимално дължимото възнаграждение, с оглед изготвянето на отговор на касационната жалба от страна на юрисконсулт, съгласно чл. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. и на основание чл.78 ал.8 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1234 от 09.06.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1176/2013 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на двамата ищци срещу [фирма]-София предявени на основание чл.226 ал.1 КЗ за разликата между уважената част от по 110 000 лева на всеки от двамата до пълнопредявения размер от по 200 000 лева.
ОСЪЖДА В. Б. А. и К. Д. А. и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма]-София сумата от 150 лева разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.