Определение №258 от 9.7.2012 по гр. дело №4634/4634 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

София, 09.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 552 /2011 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от Н. П. Т., наследник на ответницата по касация Г. Ц. М., починала на 01.10.2011г. за присъждане на разноски поради прекратяване на делото. Счита, че молбата й е в срок, тъй като не е уведомена за постановеното определение.
Ответникът по молбата и касатор [фирма] оспорва допустимостта на молбата поради това, че е подадена след изтичане на срока по чл. 248 от ГПК, алтернативно прави възражение за прекомерност.
Съдът като прецени искането и доводите в отговора и данните по делото, намира следното:
С определение № 391/29.11.2011г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на основание чл. 280, ал.2 от ГПК. Определението е подлежало на обжалване, но съобщение за изготвянето му е изпратено само на жалбоподателя. Ответницата е починала преди произнасянето на съда – на 01.10.2011г., а наследницата й – молителката Т. не е била уведомена за определението, поради което за нея срока по чл. 248 от ГПК не е започнал да тече. Затова съдът приема, че молбата не е просрочена и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна, но размера на разноските е прекомерен. Молителката е единствен наследник на ответницата по касация. Последната е сключила договор за правна помощ за касационното производство в размер на 2500 лв. Искане за присъждане на разноски е направено с отговора на касационната жалба. Тъй като касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК ответницата по касация има право на разноски. Това е имуществено право, което е наследимо. Затова на молителката следва да се присъдят разноски. Уговореният размер от наследодателката й обаче е прекомерен с оглед това, че не се е развило напълно касационното производство и предвид цената на иска. Цената на иска, съгласно чл. 69 от ГПК е данъчната оценка, а тя е 3607 лв. Това е доказаният материален интерес. Съобразно този размер на интереса и на основание чл. 7, ал.2 т.2 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 на молителката следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 267 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. П. Т., наследник на ответницата по касация Г. Ц. М., починала на 01.10.2011г. деловодни разноски в размер на 267 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар