Определение №258 от по гр. дело №4778/4778 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
 
София, 20 март 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков
                                                           ЧЛЕНОВЕ:                 Марио Първанов
                                                                                               Борис Илиев
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4778 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 27.05.2008 г. по гр.д. № 3021/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 10.05.2007 г. по гр.д. № 5147/1992, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 38а ЗЖСК.
Недоволна от решението е касаторката М. Г. Д. , представлявана от адв. В от САК, която го обжалва в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кой е собственик на имота, за който член-кооператор се е снабдил нотариален акт, ако ЖСК все още не е прекратена, който е съществен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. Т. П., представляван от адв. Б от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос е разрешени правилно и в съответствие с установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя съдържанието на крайното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че истцата, като член-кооператор, претендира опразването на гараж, собственост на ЖСК, който й е определен с разпределеителния протокол. Искът е отхвърлен, тъй като ЖСК не е прекратена и съществува, но гаражът не е собственост на кооперацията, тъй като за него е издаден нотариален акт на истцата на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК.
По повдигнатия въпрос съществува трайно установена съдебна практика, че с прекия иск по чл. 38а ЗЖСК член-кооператорът може да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи имот, собственост на ЖСК, т.е. член-кооператорът предявява от свое име чужд иск, с който в свой интерес защитава чужди права. Също трайно е установена и съдебната практика, че правото на собственост върху отделен обект в сградата на ЖСК преминава от нея върху член-кооператора при снабдяването му с нотариален акт, а ЖСК се прекратява, когато всички членове-кооператори са снабдени с нотариални актове. При наличието на тази съдебна практика повдигнатият въпрос, кой е собственик на имота, за който член-кооператор се е снабдил нотариален акт, ако ЖСК все още не е прекратена, няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касацията В. Т. П. претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 27.05.2008 г. по гр.д. № 3021/2007.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top