ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 226 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. против решение № 141/5.12.2008 г. по т.д. № 207/2008 г. на Бургаски АС в частта, с която е оставено в сила решение № 51/30.05.2008 г. по т.д. № 320/2007 г. на Бургаски ОС, в частта, с която е отхвърлен частично иска за мораторна лихва срещу С. АД- А.
Предявеният иск е за заплащане на сумата 14 227.33 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД на присъдената в полза на АСК по гр.д. № 151/2005 г. на Бургаски АС главница от 20 917.35 лв., за периода от 13.04.2002 г.-датата на подаване на иска по онова дело, до 10.07.2007 г.-датата на подаване на иска по това дело.
С решението в обжалваната част е прието за основателно възражението за частично погасяване по давност на претендираното обезщетение за периода от 13.04.2002 г.-датата на предявяване на иска по онова дело, до 10.07.2004 г.-три години назад от датата 10.07.2007 г.-на подаване на исковата молба по това дело, тъй като е приложима разпоредбата на чл.111,б.”б” ЗЗД.
Така приетото от въззивният съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС-Р № 24/17.02.2009 г. по т.д. № 574/2008 г. на І т.о. по реда на чл.290 ГПК. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникването на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че решаващият съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос: какъв е началният момент на давността и прекъсва ли се същата относно вземането за лихви при предявяването на иск и докато трае съдебния процес относно него?, в противоречие с константната практика на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Представени са три съдебни решения на ВКС-ІІ г.о и V г.о., че докато трае съдебния процес относно вземането давност не тече, новата давност ще започне да тече от момента на влизането на решението в сила.
В случая обаче така поставения въпрос не само, че не е съществен, а и не стои по делото, защото вземането по чл.86,ал.1 ЗЗД за процесния период не е било предмет на предходното дело. Касае се за отделно вземане, за което е предвидена отделна давност. Затова, в случая не може да се говори за спиране или прекъсване на давността.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 141/5.12.2008 г. по т.д. № 207/2008 г. на Бургаски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: