О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 41/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от К. Г. Ш., подадена чрез адвокат И с вх. №4625/23.10.2009 год. на Варненския апелативен съд срещу решение №168 от 30.09.2009 год. по в.т.д. №414/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №103 от 27.03.2009 год. по т.д. №124/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия касатор- кредитор в производството по несъстоятелността К. Ш. , както и на останалите кредитори „Х” Е. , гр. А. и ”Ш” ООД, гр. Ш. за възобновяване производството по несъстоятелността на основание чл.709, ал.1 ТЗ. Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че липсва основание за възобновяване на производството, защото не е настъпил падежът на плащанията на задълженията към кредиторите. Съдът е приел, че той е уговорен да настъпи 24 месеца след одобряване на оздравителния план, който е утвърден с решение от 07.03.2008 год., влязло в сила на 10.06.2008 год., поради което уговореният с оздравителния план падеж настъпва на 10.06.2010 година. Намаляването на част от дейността на дружеството- извършване на градски транспорт и международната дейност, не представлява основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, независимо, че не е настъпил падежа на вземанията по оздравителния план, защото спрямо него е неприложима нормата на чл.71 ЗЗД за предсрочна изискуемост на вземанията на кредиторите. И двете съдебни инстанции са приели, че извършените разпореждания с имущество на дружеството са насочени към оптимизиране на дейността му и чрез подобряване на вътрешната организация, а и са извършени при условията и по реда на чл.700а, ал.8 ТЗ с решение на органите на дружеството длъжник след предварително съгласие на синдика.
Касаторът К. Г. Ш. твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото молителите са доказали по несъмнен начин, че ответникът „З” ООД не е развил предвидените нови дейности- авторемонтна дейност, сключване на договори за работнически превоз извън к.к.”З”, не са подновени договорите с Община В. за градски превоз, от което идва и невъзможността за изпълнение на поетите с оздравителния план задължения. Подържа, че неправилно Варненският апелативен съд е игнорирал факта, че дружеството разпродава всичките си имоти под форма на апортни вноски в други дружества, поради което след изтичане срока по оздравителния план, няма да може да изпълни задълженията си към кредиторите, чийто вземания са преобразувани с плана.
Като основание за достъп до касация подържа , че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, съобразно която при неизпълнение на оздравителния план всеки от кредиторите може да иска възобновяване на производството по несъстоятелността, независимо какъв е размерът на неизпълнението. Това подържано основание може да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като касаторът подържа и това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото разрешаването на поставения от него въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за селектирането й, а по същество и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Тези въпроси се съдържат в предмета на спора, индивидуализирн в случая с молбата на кредиторите с правно основание чл.709 ТЗ. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение относно това дали в конкретния случай е налице неизпълнение на оздравителния план от страна на дружеството длъжник, би представлявало разрешаването на такъв въпрос.
Подържаният от касатора К. Ш. въпрос, че при неизпълнение на оздравителния план, всеки от кредиторите може да иска възобновяване на производството по несъстоятелност, не представлява формулиране на общото основание за достъп до касация. Възпроизвеждането на хипотезата на правната норма на чл.709 ал.1 ТЗ, визираща общо неизпълнението на задълженията на длъжника, поети с оздравителния план, като условие за възобновяване на производството по несъстоятелност, не представлява формулиране на въпроса за значението на конкретно неизпълнение, като предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност за длъжника. Въобще не е поставен въпросът за правната същност на оздравителния план и приложима ли е спрямо него нормата на чл.71 ЗЗД за предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника. Липсва и въпрос дали кредиторите, чиито вземания са преобразувани с оздравителния план/отсрочен падеж/, са активно легитимирани да искат предсрочно възобновяване на производството по несъстоятелност, ако длъжникът извършва разпоредителни сделки, с които намалява масата на несъстоятелността, а касационният съд не може да ги извежда служебно от обстоятелствената част на касационната жалба.
Не формулирането на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание да се откаже допускането й до касационно обжалване. В случая не е налице и допълнително подържаното основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото в представеното Решение №824 от 19.12.2005 год. по т.д. №573/2005 год.на ВКС, І Т. О. е неприложимо към настоящия казус. В него е застъпено становището, че възобновяването на производството по несъстоятелност е поставено в зависимост от неизпълнение на задълженията, поети с оздравителния план, а в конкретния случай съдът е приел, че липсва такова неизпълнение, защото не е настъпил падежът на вземанията на кредиторите. Дали изводите на Варненския апелативен съд по отношение изпълнението на оздравителния план са правилни и дали разпореждането на длъжника с имущества от масата на несъстоятелността представляват основания за предсрочна изискуемост на вземанията на кредиторите, е въпрос свързан с правилността на обжалваното решение. По нея касационната инстанция може да се произнесе едва във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, защото основанията за неправилност на обжалваното решение- чл.281,т.3 ГПК не са сред основанията за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №168 от 30.09.2009 год. по в.т.д. №414/2009 год. на Варненския апелативен съд
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: