О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
Гр.София, 12.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2875 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П., р. и о.” Е.- [населено място] срещу Решение № 153 от 31.01.2014 г. по гр.д.№ 1928/13 на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 219 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 12/10 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Й. И. Р., Д. Г. Р. и М. Г. К.- за заплащане на сумата 5 206,60 лв. всеки от тях, и срещу Н. Р. Р.- за заплащане на сумата 15 619,79 лв., които суми представляват стойността на извършени от праводателя на ищеца подобрения през 1975 г., 1980 г. и 1982 г. в принадлежащия на ответниците недвижим имот, представляващ парцел ХV-1548 от кв.30 по плана на [населено място] от 1958 г., идентичен с имот пл.№ 410, част от парцел ХІV от кв.30 по плана от 1990 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените от касатора искове бъдат уважени със законните последици.
Към касационната жалба не е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Доколкото може да се приеме, че това изложение е инкорпорирано в касационната жалба, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос от обуславящо значение за изхода на спора, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е, както следва: Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иск за собственост на сграда, изградена в отнет без основание по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ имот в периода след отнемането, формира ли сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по въпроса, дали строителството на сградата е извършено без основание по смисъла на чл.2, ал.6 ЗОСОИ като предпоставка отношенията между възстановения собственик и строителя да се уредят съобразно чл.73 и чл.74 ЗС. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос, според което влязлото в сила съдебно решение по чл.108 ЗС, с което е призната собствеността на ответниците върху изградената от праводателя на „П., р. и о.” Е. постройка във възстановения им имот, е породило сила на пресъдено нещо досежно незаконността на постройката, противоречи на задължителната практика на ВКС, и в този смисъл е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация- Й. И. Р., Д. Г. Р., М. Г. К. и Н. Р. Р. не са дипозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Поставеният от касатора въпрос действително е поставен в основата на правните изводи на въззивния съд и е обусловил произнасянето му по претенцията за заплащане стойността на изградената в процесния имот преди реституирането му сграда. Същевременно обаче произнасянето на въззивния съд по този въпрос не се намира в противоречие със задължителната съдебна практика, което да обуслови извод за наличие на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Изводът, че влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен иска по чл.108 ЗС на възстановените собственици срещу касатора за процесната сграда, е формирало сила на пресъдено нещо за това, че същата е изградена без основание, е съобразен с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. По смисъла на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, силата на пресъдено нещо на съдебното решение се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. Когато е предявен иск за собственост на сграда, изградена в отнет без основание имот по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, материалноправната легитимация на ищеца по този иск предполага установяване, че сградата е построена без законно основание, т.е. построена без надлежни строителни книжа или след възстановяване на собствеността от несобственик /т.1 от ТР № 6/05 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС/. Това е така, тъй като по силата на цитираната законова разпоредба при наличие на осъществен без основание строеж собствеността на правоимащите се възстановява реално, а отношенията между тях и строителя се уреждат по правилата на чл.73 и чл.74 ЗС. В този смисъл незаконността на сградата е елемент от основанието на иска за собственост на същата, и при успешното му провеждане от възстановените собственици, между тях и лицето, извършило подобренията, респ. неговият правоприемник, се формира сила на пресъдено нещо по този въпрос. Изложените в този смисъл мотиви на въззивния съд са съобразени със задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя извод за липса на предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 153 от 31.01.2014 г. по гр.д.№ 1928/13 на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на „П, р. и о.” Е.- [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: