2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1853 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд – Пловдив, с което се потвърждава отказа на Служба по вписванията, [населено място], за вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място], учреден с договор за залог на търговско предприятие от 04.04.2011г.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че особеният залог подлежи на вписване съгласно чл.22а, ал.1 Правилника за вписванията, но вписването на особен залог върху недвижим имот се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка – чл.264, ал.1 ДОПК. В случая няма представена декларация от управителя на [фирма] за липса на непогасени публични задължения за 2013г., а в приложените данъчни оценки са валидни до 30.06.2011г. и не съдържат номерата на имотите, до които се отнасят. На последно място, за да потвърди отказа за вписване, съставът на окръжния съд се е позовал и на невнасяне на дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТСЦРОЗЗОЗ в пълния й размер от 330 лева, от които внесени 250 лева.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: „/1/ Когато заложният кредитор, в полза на когото в търговския регистър е вписан залог върху търговското предприятие, подаде искане за вписване на залога във друг регистър /вторичен/, допустимо ли е да бъде изискано представяне на актуална декларация от заложния длъжник по чл.264 ДОПК, различна от декларацията, представена при сключване, съответно вписване на залога на търговското предприятие в първичния регистър?; /2/ Когато в периода между вписванията на залога на предприятие в търговския регистър и подаване на искане за вписване в имотния регистър е влязла в сила кадастрална карта, допустимо ли е да бъде изискано от заложния кредитор да осигури представяне на кадастралната схема / скица за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, след като кадастрални скици се издават само на собственика?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за необходимостта от представяне на кадастрална схема / карта за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, не е обсъждан от съда и като необуславящ изхода на спора не предпоставя допускането на касационния контрол. В определението се съдържа единствено позоваване на липса на индивидуализиране на имотите с техните номера в представената неактуална данъчна оценка. Не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на акта до касация и спрямо другия, наведен от касатора въпрос. Безспорно, същият е относим към част от доводите, на които окръжният съд е основал акта си, но липсва формулиран от касатора въпрос по отношение на друг от решаващите мотиви на съда, който на самостоятелно основание обуславя отказа за вписване на залога върху търговското предприятие – внасянето на дължимата по вписването такса / т.1 от Тълкувателно решение № 7 /25.04.2013г. по тълк.д. 7/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, отговорът и на първия въпрос от изложението към частната касационна жалба, не би могъл до доведе до промяна на крайния изход на спора, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при липса на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не следва да обсъжда наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която освен това е формално наведена, без обосновка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.