О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 688 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 499 от 16.12.2015 година по гр.д. № 1349/2015 година на Старозагорски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, предявен от С. И. Т. от [населено място] против [фирма] със седалище в с. К., [община]. В решението е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 597/2011 г. на Радневски районен съд са били уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от ищеца срещу работодателя му [фирма]. С влязлото в сила решение, уволнението на ищеца, извършено със заповед № 91 от 29.07.2011 г. е било признато за незаконно и отменено; ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3300 лева за оставането му без работа след уволнението в периода от 29.07.2011 г. до 21.09.2011 г. Искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е бил отхвърлен за разликата до предявения му размер от 9025,38 лева. Въз основа на така установените факти и доказателствата, че след незаконното уволнение ищецът е останал без работа и в периода от 22.09.2011 г. до 29.01.2012 г., въззивният съд е приел, че обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се дължи за целият шестмесечен период, поради което извън присъденото по гр.д. № 597/2011 г. на Радневски районен съд обезщетение, е уважил предявения иск за сумата 6317 лева за последващия период от 22.09.2011 г. до 29.01.2012 г. Възражението на ответника по делото за недопустимост на претенцията, поради това, че спорът е вече разрешаван със сила на пресъдено нещо е прието за неоснователно, тъй като с решението по гр.д. № 597/2011 г., Радневски районен съд, независимо от поисканото от ищеца изменение на иска, съдът се е произнесъл за период от два месеца след уволнението, без да разглежда претенция за оставане на ищеца без работа в периода от 22.09.2011 г. до 29.01.2012 г.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място], [община]. Поддържа се, че въпросът (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) следва ли при преценката за отвод поради сила на пресъдено нещо съдът да извърши проверка налице ли е пълно тъждество между предмета на делата, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Приложени са съдебни актове по приложението на чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. И. Т. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Старозагорски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК, в т.ч. приложените от касатора съдебни актове, въззивният съд е приел, че отводът за сила на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество между предмета на делата; че такова тъждество е изключено, когато се претендира обезщетение от същият правопораждащ факт, но за друг период от време. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че след като с влязлото в сила решение по гр.д. № 597/2011 г. на Радневски районен съд е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 29.07.2011 г. до 21.09.2011 г., без съдът да се е произнесъл относно правото на обезщетение за последващия период от 22.09.2011 г. до 29.01.2012 г., то предявеният иск е допустим, тъй като липсва тъждество между предмета на делата. В съответствие с установената практика е и изводът, че когато съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, вкл. и чрез допълнително решение, то решението не формира сила на пресъдено нещо за частта, в която няма произнасяне; че в този случай ищецът следва да защити правото си чрез нов иск по тази част от предмета на делото, по която липсва съдебно произнасяне.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 08.02. 2016 г. с адвокат Н. К. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499 от 16.12.2015 година по гр.д. № 1349/2015 година на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] да заплати на С. И. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: