Определение №259 от 15.4.2020 по тър. дело №1542/1542 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259
гр. София, 15.04.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1542 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ню Уейв Груп” ЕООД срещу решение № 492/28.02.2019 г. по в. т. д. № 5340/2018 г. на Апелативен съд София в частта му, с която е потвърдено решение № 1593/26.07.2018 г. по т. д. № 8680/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 19 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, вр. с чл. 84 ЗАПСП дружеството е осъдено да заплати на ищеца О. П. сума в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Извършеното от въззивния съд тълкуване не кореспондира със смисъла, вложен от законодателя в чл. 18, ал. 2, точки от 3 до 8 и чл. 19 ЗАПСП. То разширява прекомерно приложното поле по отношение на хипотези, които не попадат в обхвата на чл. 84 ЗАПСП – като освен друго създава огромна правна несигурност пред организаторите на публични изпълнения. Застъпва се тезата, че правата на артиста – изпълнител, изброени в чл. 76 ЗАПСП, са различни от тези, посочени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, което според касатора е логично, тъй като обектът на закрила е различен. По силата на препращането по чл. 84 ЗАПСП приложение намира разпоредбата на чл. 18, ал. 3, но не и на ал. 2 от същия член. Според касатора препращането не разширява правомощията на артистите – изпълнители посредством добавяне на други към вече посочените в чл. 76 ЗАПСП. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда :
1. „Представлява ли организирането от страна на трето лице /организатор/ на публично изпълнение /изпълнение на живо/ от страна на артист – изпълнител на едно или повече произведения използване на това публично изпълнение от страна на третото лице /организатор/ по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 84 ЗАПСП, респективно дължи ли се за него възнаграждение по смисъла на чл. 19 ЗАПСП или възнаграждение се дължи само, ако е изрично договорено между организатора и артиста – изпълнител?“
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Релевират се доводи, че обжалваното решение е постановено по търговски спор с цена на иска 12 000 лв., поради което е изключено от обхвата на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Търговският характер на делото произтича от неговия предмет – иск с правно основание чл. 19, вр. с чл. 84 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ за заплащане на изпълнителско възнаграждение за участие на ищеца в концерт „О. П. Биг Бенд Концерт” в зала „България” на 03.06.2015 г. Съгласно чл. 1, т. 12 от Търговския закон сделките с обект интелектуална собственост, към които спадат и сродните права на артистите изпълнители върху техните изпълнения, са търговски сделки. Отделно от това, се излагат съображения относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. Тезата на касатора, че сродни права на артиста – изпълнител възникват върху неговото изпълнение само, когато е осъществен запис, е концептуално погрешна и това следва пряко и недвусмислено от систематичното тълкуване на разпоредбите на Дял втори „Права, сродни на авторското право и други особени права” и приложимите по препращане от чл. 84 разпоредби на Дял първи „Авторско право” от ЗАПСП. Правната логика на релевантните разпоредби е ясна – закриляната от закона художествена ценност е самото изпълнение на артиста – изпълнител. Осъществяването на запис и последващо използване на този запис по начините, описани в чл. 76 ЗАПСП, е вид използване на изпълнението, но категорично не изчерпва всички видове използване по ЗАПСП, сред които попада и публичното концертно изпълнение на живо по препращане от чл. 84 към чл. 18, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗАПСП. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Неоснователни се явяват възраженията на ответника по касация относно недопустимостта на жалбата, обосновани с твърдения, че настоящото дело има за предмет абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, т. 12 от ТЗ. В противовес с наведените възражения делото няма за предмет претенция, произтичаща от договор, който урежда права върху интелектуална собственост. Точно обратното, твърди се липсата на такъв договор, сключен между О. П. и „Ню Уейв Груп” ЕООД, по силата на който да се претендира заплащане на възнаграждение. Предметът на спора има гражданско правен характер, тъй като претенцията за заплащане на възнаграждение е поради спестяването му, с което на практика ответникът „Ню Уейв Груп” ЕООД неоснователно се е обогатил за сметка на О. П.. Размерът на заявената претенция е 12 000 лв., поради което попада в обхвата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. I ГПК и касационното обжалване е допустимо. Преценката за наличие на гражданско правен спор се подкрепя и от практика на различни състави на ВКС, в която се отграничават споровете, възникнали по повод сделки по чл. 1, т. 12 ТЗ, от обичайните гражданско правни такива – напр. решение № 803/05.12.2005 по т. д. № 60/2005 на ТК, II ТО, решение № 21/15.04.2009 г. по т. д. № 711/08 г. на ТК, II ТО, решение № 139/28.01.2016 г. по т. д. № 1711/2014 г. на II ТО, определение № 639/12.12.2017 г. по т. д. № 1641/17 г. на I ТО.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че ищецът О. П. като артист – изпълнител притежава право, сродно на авторското, и като участник в концерт „О. П. Биг Бенд Концерт”, проведен в зала „България” на 03.06.2015 г., е изпълнил повече от десет песни по начин, даващ възможност те да бъдат възприети от неограничен брой хора, т. е. песните са били публично представени по смисъла на чл. 18, ал. 3 ЗАПСП, вр. с алинея 2, т. 3 ЗАПСП, поради което на основание чл. 19, приложим съобразно препращането на чл. 84 ЗАПСП, той има право на възнаграждение за ползване на неговото изпълнение. Съставът на Апелативен съд София е преценил, че ответникът е ползвал авторското право, реализирайки печалби от проведения концерт, поради което, независимо дали е постигната договорка с ищеца – изпълнител, му дължи заплащане на възнаграждение в обичайния размер. Позовал се е на решение № 214/13.05.2016 г. по т. д. № 3088/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материално правният или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационния съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
Въпросът, по отношение на който се претендира допускане на факултативен касационен контрол, е некоректно зададен, тъй като е предпоставен от вътрешно противоречивото твърдение, че препращането по чл. 84 ЗАПСП касае чл. 18, ал. 3, но не и алинея 2 на същия член. Противоречието произтича пряко от закона, тъй като новелата на чл. 84 ЗАПСП гласи, че по аналогия за правата на артистите – изпълнители се прилагат разпоредбите на конкретно изброени норми, сред които и чл. 18, ал. 3 ЗАПСП, която от своя страна борави с привръзка към част от алинея втора – т. 3 до т. 8 ЗАПСП. Следователно, въпросът, по отношение на който се претендира допускане на факултативен касационен контрол, е хипотетично зададен и обусловен от счетено за релевантно тълкуване закона, което не би допринесло за отговор на изводим от мотивите на въззивния акт материално правен въпрос. Ето защо, той не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При липса на основния селективен критерий за достъп до касация безпредметно се явява обсъждането на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София, с оглед преценка дали е допуснато противоречие с материалния закон.
При изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/28.02.2019 г. по в. т. д. № 5340/2018 г. на Апелативен съд София в частта му, с която е потвърдено решение № 1593/26.07.2018 г. по т. д. № 8680/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 19 ЗАПСП, вр. с чл. 84 ЗАПСП „Ню Уейв Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца О. П. сума в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г.
ОСЪЖДА „Ню Уейв Груп” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на О. О. П., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Scroll to Top