О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№259
гр. София, 15.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2061 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5116/14.07.2015г. постановено по гр.д. № 10146/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 29.09.1987г., постановено по гр.д. № 692/1986г. по описа на Софийски районен съд, в частта в която е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: ДВЕ ЕДНОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, от които: първата сграда, се състои от приземен етаж, застроен на 38 кв.м., включващ антре, работилница и складово помещение със самостоятелен вход и жилищен етаж със застроена площ от 42 кв.м., включващ външно стълбище, площадка, входно антре, кухня, санитарен възел и стая; и втора сграда, състояща се от четири помещения, със застроена площ от 53 кв.м., ведно с ДВОРНОТО МЯСТО, върху които са построени, цялото с площ от 580кв.м., съставляващо имот пл. № 8 от кв.61 по плана на [населено място], местността „К.”, при съседи: Т. И., Г. Д. и от две страни улици, ведно със подобренията върху него, което дворно място понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1895.946 /стар идентификатор 68134.1895.227/, кв. К., урбанизирана територия, ниско застрояване, административен адрес: [улица] между съделители и при квоти: за М. Г. Р. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Н. М. С. и В. М. Г./ – 1/8ид.ч. или 6/48ид.ч. /при допусната очевидна фактическа грешка при отразяване на квотата на този съделител, която е посочена като 1/4 ид.ч./; за П. Б. А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили С. А. А., В. А. А. и А. А. А., С. С. А., П. С. С., Б. А. Т., Д. Г. А., К. А. А. и А. А. А., Т. А. С., А. Х. А., С. Б. М. и Т. Б. А./, Г. Б. Г. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Б. Г. Н. и Х. В. Ц../ и Т. Б. А. – по 1/24 ид.ч. /или по 2/48 ид.ч./; за Е. К. Г. и М. К. Г. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Д. С. Г. и К./ – по 1/16 ид.ч. /или по 3/48 ид.ч./; за М. А. И. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили А. С. И., Я. С. С. и Рая С. Ф./, С. А. М. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Е. С. М. и И. С. М./, С. А. П. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Ц. П. Д. и В. П. К./, Д. А. А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили В. К. Д. и Е. Д. А./, Т. А. А. и Т. А. А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили М. Л. А., Л. Т. А., М. С. М.., Т. М. С. и М. М. С./ – по 1/48ид.ч. и за П. Т. П. 1/2ид.ч. /или 24/48ид.ч./.
Касационната жалба е подадена от Е. Д. А., който е един от сънаследниците на починалия по време на висящността на спора съделител Д. А. А.. Жалбата е насочена срещу допускането на делбата на втората еднофамилна сграда със застроена площ от 53 кв.м. и определената на този съделител квота 1/48 ч. от делбеното имущество. Като основание за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1/ длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка; 2/следва ли въззивният съд, ако установи промяна във фактическата обстановка след постановяване на първоинстанционното решение да се съобрази с нея, зачитайки новите факти; 3/ следва ли да се уважава иска за делба относно жилищна сграда, която не съществува към момента на постановяване на съдебното решение поради саморазрушаване, настъпило в периода на разглеждане на делото от двете съдебни инстанции. Изтъква се противоречие на обжалвания акт със следната практика: решение № 348/28.10.2013г. по гр.д. № 1363/2012г. на ВКС, I..о.; решение № 8/20.02.2013г. по гр.д. № 470/2012г. на ВКС; решение от 05.03.2009г. по гр.д. № 648/2008г. на Кюстендилски окръжен съд; решение от 09.03.2011г. по гр.д. № 1432/2008г. на Пазарджишки районен съд /последните две няма данни да са влезли в сила/ .
Ответникът П. Т. П. чрез процесуалния си представител адв. И. Й.-Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
Останалите ответници по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. С първоинстанционното решение е допуснат до делба наследствен поземлен имот с построените в него две еднофамилни жилищни сгради. Поради изгубване на постановеното първоначално въззивно решение и невъзможността то да бъде възстановено, въпреки предприетите процесуални действия за това, то между постановяването на първоинстанционното решение и сега обжалваното въззивно такова са изминали почти 30 години. Приетата техническа експертиза при огледа на имота през месец декември 2014г. установява, че на място съществува една жилищна сграда и останки от втора полуразрушена такава. Съществува жилищната сграда, описана като първата сграда в решението по допускане на делбата. От втората жилищна сграда са налице само останки – личат очертанията на 4 помещения, като едното помещение е със стени и покрито с компрометиран покрив с керемиди, а останалите три помещения са без покрив, липсват по-голяма част от тухлените стени; мястото е засипано и обрушено с остатъци от строителни материали и отпадъци.
В. съд с обжалваното решение е допуснал делбата като е разрешил повдигнатите спорове относно нищожността на завещателното разпореждане, извършено в полза на П. Т. П. на основание чл. 42, б.”б” ЗН; както и по приложението на чл. 14, ал.1 ЗН в редакцията до изменението в ДВ бр. 60/1992г. Приел е, че делбата следва да се извърши между наследника по завещание с квота 1/2 и наследниците по закон, между които следва да се разпредели останалата ? част. По отношение на актуалния вид и състоянието на сградите съдът е счел, че тези въпроси следва да се разрешат във втората фаза, наред с оценката на имота.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такова е налице по втория и третия въпроси, които се свеждат до това дали промените в имота, настъпили по време на разглеждане на делото, следва да бъдат взети предвид от съда и дали представлява годен за делба обект сграда, която е саморазрушена в периода между постановяване на първоинстанционното и въззивно решение, така че в голямата си част е без покрив и липсват стени. Този въпрос е определящ за изхода на спора по делбата на втората жилищна сграда, който е повдигнат с касационната жалба. Налице е съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която съдът е длъжен да цени настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата и да отчете настъпили обстоятелства по прекратяване на съсобствеността или промяна в кръга на лицата, притежаващи правото на собственост – Решение № 246 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/2012 г., II г. о., Решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на II г.о. При изводите на въззивния съд, че въпросът за състоянието на сградата, вкл. за нейното съществуване като самостоятелен обект, ще се обсъжда във втората фаза, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на наведеното в жалбата оплакване за неправилно определяне квотата на наследниците на Д. А. А. не са изложени никакви съображения; липсва и формулиран правен въпрос за допускане на касационно обжалване в тази насока. С оглед на това, в останалата част, с която е допусната делбата на поземления имот и сградата с площ 38 кв.м., като са определени съделителите и техните квоти, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5116/14.07.2015г. постановено по гр.д. № 10146/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав, в частта по допускането на делба на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от четири помещения, със застроена площ от 53 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1895.946 по кадастралната карта на С., кв. К., по касационната жалба на Е. Д. А..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25/двадесет и пет/лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: