Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
София, 16.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
При участието на съдебен секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 61/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Х. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] чрез адвокат Н. К. против въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 85/25.10.2011 г., постановено по гр. д. № 197/2011 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Тутраканския районен съд № 67/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 54/2009 г., вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 81 от Закона за лова и опазване на дивеча А. Х. Д. е осъден да заплати на ДП „Държавно ловно стопанство-К.”, [населено място] сумата 22 800.00 лв., съставляваща обезщетение за умъртвени 456 броя зеленоглави полудиви патици, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането, както следва: върху сумата 12 900.00 лв., считано от 18.10.08 г. до окончателното изплащане, върху сумата 4 400.00 лв., считано от 2.11.08 г. до окончателното изплащане и върху сумата 5 500.00 лв., считано от 19.11.08 г. до окончателното изплащане, както и 2 650.00 лв. направени по делото разноски за двете инстанции.
Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК по съображения, изложени в жалбата. Претендира се отмяна на въззивното решение и произнасяне от ВКС по същество на спора с постановяване на отхвърлителен резултат по исковите претенции с присъждане на ответника направените по делото разноски за трите инстанции.
За ответника по касация ДП „Държавно ловно стопанство К.”, ТП, [населено място] жалбата е оспорена от процесуален представител адвокат П. Д.. Счита се, че решението е правилно и следва да се остави в сила с присъждане направените по делото разноски.
С определение № 597/26.04.2012 г. по гр. д. № 61/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест на страните при отговорността за непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
За да приеме, че е доказан по делото фактическия състав на отговорността на ответника за непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД, на което основание искът е приет за основателен и е уважен, въззивният съд се е позовал на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ГПК, като е посочил, че на ответника по иска е доказателствената тежест да установи по делото, че е спазил всички необходими изисквания във връзка с третирането на семената с отровни за птиците препарати при засяване на нивата си с тях.
Правният извод на въззивния съд, въз основа на който е решен спорът между страните е в противоречие с Р. № 131/1.11.1967 г. по гр. д. № 99/67 г., ВС, ОСГК, с което е прието, че при непозволено увреждане се презюмира не отговорността изобщо, а само вината, която съставлява само един от елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Решението е неправилно.
Постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Възззивният съд по жалба на ищеца „Държавно ловно стопанство-К.”, [населено място] е отменил изцяло първоинстанционното отхвърлително решение по предявените искове и се е произнесъл по съществото на спора, като е уважил предявените искове в пълния претендиран размер.
При постановяване на решението съдът не е обсъдил и преценил доводите на ответната страна в аспект на събраните по делото доказателства относно правилното прилагане на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, а именно: ищецът надлежна страна ли е в гражданскоправния спор; претърпял ли е ищецът претендираните щети при безспорно установени по делото данни, че на основание писмен договор за съвместна ловно-стопанска дейност и сътрудничество с ищеца дейност по охраната, стопанисването и ползването на дивеча на територията на Л. „Сокол”, [населено място] е осъществявана от Л. „Сокол”, [населено място], в района на която е и язовир в [населено място], стопанисван и от [фирма] по силата на договор за концесия; неправилно приложение на чл. 45 ЗЗД относно елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане-наличие на вреда и причинна връзка между вредата и деянието без е изследвано налице ли е неправомерно деяние /действие или бездействие/, в какво се е изразило неправомерното поведение /действие или бездействие/, в резултат на което е настъпила вредата; искът е приет за основателен и доказан без да се изследват причините за измирането на патиците – в резултат на свойствата на вещта ли /третираната с препарати пшеница/ или в резултат на човешко поведение; конкретните причини за измирането на патиците; налице ли са доказателства, че измрелите патици са яли пшенични зърна точно от нивата, обработвана от ответника без да е извършено изследване на пшенични зърна и почва от същата нива; липса на изследване налице ли е съпричиняване на вредата от страна на ищеца, както и от други лица, имащи отношение към стопанисването на патиците- [фирма] и Л. „Сокол”, [населено място]; определянето на размера на вредата на основание Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 283/27.12.2000 г., а именно по 50 лв./брой патица, относимо към административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН, без установяване на размера с допустимите от ГПК доказателствени средства, при липса на счетоводни документи, ведомости, извлечения от счетоводни сметки и без съдебно-счетоводна експертиза; липса на изследване от съда дали е налице неправомерност на действията на ответника като селски стопанин по засяване на нивата му, в какво се е изразило неправомерното поведение и наличие на причинна връзка между него и вредата; презюмиране на отговорността на ответника по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вместо само на вината, с което е допуснато нарушение на материалния закон по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното неправилното въззивно решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно: назначаване на съдебно-ветеринарно-медицинска експертиза за изясняване действителните причини за измиране на процесните патици и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изясняване размера на действителната вреда от измирането на 456 бр. полудиви зеленоглави патици.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение № 85/25.10.2011 г., постановено по гр. д. № 197/2011 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Силистренски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: