4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 18.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1236/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу Решение № 1220 от 05.07.2011 г. по т.д. № 507/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 717 от 19.07.2010 г. по т.д. № 1027/2006 г. на СГС в частта, с която е уважен искът по чл. 92 ЗЗД за 59 400 лв. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от АПСК – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 59 400 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по програмата за трудова заетост за 2003 г. по Договор за приватизационна продажба от 27.08.1999 г. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 829.40 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата материалноправният въпрос: дали приложението (програмата за трудова заетост) към приватизационния договор съставлява неразделна част от него, като конкретизира съществени елементи на задълженията и има императивен характер или приложението има само препоръчителен характер – в Р.№117/06.01.2009 г. по т.д.№ 1277/2007 г. на СГС е прието, че приложението поражда задължение и има обвързващ за страните характер. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и по материалноправния въпрос: при тълкуване на договорните клаузи и разкриване действителната воля на страните, следва ли да се вземат предвид и преддоговорните отношения, като сочи, че съдът не е взел предвид „Актуализация на оферта” от 21.06.1999 г., с която купувачът е поел за срок от 5 години задължение за поддържане на средносписъчен състав, което е в противоречие с приетото в Р.№ 225/17.03.2008 г. по гр.д.№ 739/2007 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в ликвидация – [населено място], чрез ликвидатора И. Г. Ц. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 92 ЗЗД за 59 400 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 829.40 лв. Изложени са съображения, че ответникът е обвързан със сключения между Агенция за приватизация – [населено място] и Консорциум ”Р. инвестмънт” с посочените съдружници Договор от 27.08.1999 г. за продажба на 147 600 бр. акции, представляващи 80% от капитала на „Г. Р.”- [населено място], тъй като е встъпил в задълженията на купувача – правата върху акциите, предмет на приватизационния договор консорциумът е прехвърлил на съдружниците, видно от Временно удостоверение №1 и Алонж към него, а последните са джиросали правата на ответника, и ответникът с Писмо изх.№26-00-2409/ 24.07.2000 г. на АП – [населено място] е уведомил АП – [населено място], че поема изпълнението на Договора от 27.08.1999 г. За несъответствието между уговорения в чл. 20 от Договора 3-годишен срок за изпълнение на програмата за трудова заетост и Програма за трудова заетост – Приложение № 22 – която включва годините 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004, съдът, като е тълкувал волята на страните, съдържаща се в Договора от 27.08.1999 г., съобразил е останалите негови клаузи – посочил е, че повечето от поетите от купувача задължения в р.ІV са обвързани с 3-годишни срокове (задълженията по чл.15, по чл.16 ал.1, по чл.18, по чл. 20) и само за поетото задължение за инвестиции е уговорен 5-годишен срок, е приел, че меродавен е срокът, посочен в Договора, а не този в Приложение 22. Съдът е заключил, че това приложение само по себе си не създава права и задължения на страните, затова посочените в него цифри за числеността на персонала за 2003 г. и 2004 г. имат препоръчителен, а не императивен характер и е отхвърлил иска за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 г., следваща изтичането на 3-годишния срок по чл. 20 от Договора.
Разрешеният материалноправен въпрос за характера на приложението (програма за трудова заетост) към приватизационния договор и съставлява ли то неразделна част от договора, като конкретизира съществени елементи на задълженията и има императивен характер, или приложението има само препоръчителен характер, жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво от съдилищата. Посоченото Р.№117/06.01.2009 г. по т.д.№ 1277/ 2007 г. на СГС не съдържа произнасяне по въпроса при несъвпадение на срока за изпълнение на програмата за трудова заетост, уговорен с договора и този, посочен в съответното приложение към договора, кое е от значение, нито е прието в това решение, че приложението поражда задължение и има обвързващ за страните по приватизационния договор характер. Прието е в решението, че ”със сключения приватизационен договор, купувачът е поел задължение да изпълнява програмата за трудова заетост, съгласно посоченото Приложение към договора. В приложението купувачът е поел задължение да поддържа средносписъчен състав на персонала 300 души за 2004 г.”, което е с оглед данните по конкретното дело, по което се търси неустойка за неизпълнение на програма за трудова заетост за година, включваща се в срока, уговорен в договора, за която програма купувачът е допуснал частично неизпълнение.
Материалноправният въпрос: дали при тълкуване на договорните клаузи и разкриване действителната воля на страните, следва да се вземат предвид и преддоговорните отношения, по който жалбоподателят сочи, че съдът не е взел предвид „Актуализация на оферта” от 21.06.1999 г., не е релевантен за делото. Няма произнасяне от въззивния съд по въпроса за значението на посочената Оферта, затова, доколкото не е част от решаващите мотиви на въззивния съд, този въпрос не може да се определи като значим за делото и релевантен за допускане на касационното обжалване. Съображенията, изложени от жалбоподателя по този въпрос, съставляват оплаквания за необоснованост, респ. за неправилност на решението – касационни основания по чл. 281 т. З ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1220 от 05.07.2011 г. по т.д. № 507/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: