4
гр. д. № 4964/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 259
София, 02.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4964/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ф. М., Н. И. Е. и С. И. Е. срещу решение № 86 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 83/2016 г. на Кърджалийски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението, в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Ф. Ф. Ф., Н. В. Х. и Л. В. М. са собственици на ? ид. ч. от поземлен имот с № 33 по плана на [населено място], общ. Ч., представляващ дворно място с площ от 880 кв. м. и построените в него полумасивна жилищна сграда на площ от 60 кв. м. и стопанска сграда, застроена на площ от 35 кв. м., както и в частта, с която е отменен нот. акт № 67, т. І, рег. № 3039, н. дело № 66/2015 г. в частта относно ? ид. ч. от описания по-горе имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане касационна проверка на въззивното решение по формулирани четири материалноправни въпроса и три процесуални, за които се твърди, че обуславят основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация не са подали отговор в срока по чл. 2871 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна, че имотът е бил собствен на Ф. Ф. М., починал 2007 г. и оставил за наследници трима сина: Ф. Ф. Ф., Л. В. М., В. Ф. М. и дъщеря Н. В. Х.. Писмени доказателства за основанието за придобиване на вещни права от наследодателя това не са ангажирани. Представено е само удостоверение, издадено от [община], в което се удостоверява, че в кадастралния план съставен 1990 г. имотът е записан на наследодателя. Страните не спорят по това обстоятелство.
На 20.03.2015 г. В. М. се е снабдил с нот. акт за собственост на имота, съставен по реда на обстоятелствената проверка, като се е позовал на давностно владение, а на 12.05.2015 г. е продал имота на ответника по иска Н. И. Е., което е обективирано в нот. акт № 117, т. І, рег. № 5471, н. д. № 115/2015 г.
В отговора на исковата молба ответникът М. е поддържал, че владее имота от 1980 г., в него са родени децата му, грижил се е за баща си до смъртта му през 2007 г., на което останалите наследници не са се противопоставяли. Ищецът Ф. Ф. не е живял и посещавал и ползвал имота от 1970 г., след като родителите им са му закупили друг имот в същото село. Останалите ищци също не са посещавали и ползвали имота, тъй като са се изселили в Турция през 1988-89 г. За имота се е грижил само касаторът, като той е заплащал и следващите се данъци за него.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че до смъртта на наследодателя, настъпила на 20.01.2007 г., в имота е живял той и децата му в различни периоди от време докато е бил жив, което обстоятелство изключва възможността касаторът да е придобил вещни права върху имота на оригинерното основание давностно владение. За времето след тази датата до позоваването на придобивна давност м. май 2015 г. в полза на ответника не е изтекъл десетгодишен срок по чл. 70, ал.1 ЗС, поради което той не се легитимира като собственик на това оригинерно основание на целия имот и сключеният от него договор за продажба не е породил прехвърлително действие за частите от имота, придобити от ищците на основание наследствено правоприемство.
Съдът е формирал тези изводи след анализирал на събраните гласни доказателства, от които са се оформили две групи. Едната група свидетели заявяват, че за наследодателя се е грижил сина му Ф., който е имал имот в близост до процесния. Втората група свидетели установяват, че в имота е живял касатора със семейството си, като касаторът е работил в [населено място]. След 1997 г. е в Турция като рядко се е връщал в България. След смъртта на наследодателя през 2007 г. никой не е живял в къщата, който е била в състояние негодно за ползване за живеене, с прекъснато електрозахранване и вода. По обстоятелството, че останалите двама наследника Л. и Н. не са живели в имота и че през 1989 г. са заминали за Турция между страните няма спор. Свидетелите установяват, че докато наследодателят е бил жив за него са се грижили в различни периоди наследниците му.
Въз основа на така установените факти съдът е формирал извод, че имотът е съсобствен между наследниците на общия наследодател. Ответникът не е придобил вещни права на основание давностно владение, тъй като не е установил да е противопоставил това си намерение на останалите съсобственици, както и след смъртта на наследодателя да е владял в продължение на установения в закона срок и до предявяване на иска в негова полза този срок да е изтекъл.
Поставените материалноправни въпроси не обуславят общо основание за допускане касационна проверка тъй като не са формирали решаващите изводи на съда.
Въпросът за дали записването в разписния списък създава права на собственост, е ирелевантен, тъй като страните по делото не спорят, че имотът е принадлежал на наследодателя им, който го е придобил по наследство от своя баща.
Въпросите №№ 2 и 3, които са за това с какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, като елемент от придобивния способ давностно владение, както и обективно невъзможно ли е да се манифестира намерението за своене и владеене на имота за себе си по отношение на съсобственици, които никога не са владяли имота и живеят трайно повече от 30 години извън страната, също не са обосновали решаващите изводи на съда.
Придобивният способ, на който касаторът се е позовал, предполага съвкупност както от субективен елемент и обективен елемент, така и от осъществяването им в продължение на определен от закона период от време. Решаващият извод на съда е формиран въз основа на това, че този определен период от време е могъл да тече след смъртта на наследодателя, тъй като ползването на имота от касатора приживе на родителите му е в резултат на обичайните отношения между родители и деца, които наподобяват договор за заем за послужване. Съдът не е дал вяра на твърденията на свидетелите на касатора, че е живял в имота до 1997 г., тъй като те са в противоречие с установеното по делото, че той след като се е оженил се е установил да живее в [населено място], а съпругата и децата му са пребивавали в имота, докато децата са били малки, като няма данни да са изразявали и противопоставяли на родителите му намерение да владеят имота за себе си. След 1997 г. касаторът е заминал за Турция, а след 2007 г. никой не е ползвал имота, поради лошото му състояние и устройването на всички наследници на работа и за постоянно пребиваване в други населени места и друга държава.
Процесуалните въпроси за неправилно разпределение на доказателствената тежест при направеното от ищците оспорване на нотариалния акт , съставен по реда на обстоятелствената проверка, както и въпрос № 6 следвало ли е да се впише отново исковата молба, след като е конституирана като ответник по иска и съпругата на ответника Н. Е. не обуславят нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Ищците са ангажирали гласни доказателства за да опровергаят съставения нот. акт. С разпореденото в доклада по делото не са нарушени процесуалните права на страните. Вписването на исковата молба не е установено в закона условие за редовността й. задължение за това възниква само при дадени указания от съда. Вписването ползва трети лица, които биха придобили права върху имота след завеждане на делото и е ирелевантно за изхода на спора обусловен от това дали се е осъществил състава на продибовиното основание по чл. 79, ал.1 ЗС.
Последният въпрос № 7 за това връчването на поправена искова молба на ответниците в съдебното заседание, в което е допусната поправката й дали е ограничило правото им на защита, не обуславя общо основание за допускане касационна проверка. Допуснатите поправки не са от съществено значение, тъй като не се отнасят до основанието и петитума на иска. Имотът, предмет на иска, е индивидуализиран в исковата молба с местонахождение, три граници, площ, построените в него сгради, поради което предметът на иска е бил точно определен, което следва и от подадения от касатора отговор на исковата молба, преди да се поиска отстраняването на допуснати редакциони промени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 83/2016 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: